През последните години идеята за безусловен базов доход става все по-актуална, въпреки че съществува от началото на ХХ век. С бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект, темата отново излиза на дневен ред. В няколко европейски държави - Швейцария, Финландия, Германия и Австрия се правят опити за реализацията й.
Все още няма публични данни за измерените ефекти и ползи от въвеждането на универсален базов доход за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за нея у нас.
Към момента работещите българи са около 3 млн. души. Около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, сочат изчисленията на КТ "Подкрепа". Официалната статистика показва, че безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%.
Около 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно ще са необходими, за да бъдат включени 600 000 души в програма за базов доход от 1 000 лева на месец, обясни пред Радио София Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа", откъдето са изготвили анализ по темата.
„Идеята е през държавна програма да се извършва периодично плащане, което да замества заплата или обезщетение за безработица и да се предоставя на всички, без те да работят“, каза Кацарчев.
По думите му, ако се предоставят по 1500 лева месечно на човек, държавата трябва да отдели над 10 милиарда лева годишно.
„Което означава рязко нарастване на цялата данъчно осигурителна тежест върху работещите. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари, а и не вярвам, че обществото ще го приеме под каквато и да е форма“ уточни икономистът.
Според него е възможно не държавата, а големите корпорации да поемат плащанията.
„Ние просто алармираме, че трябва да започне да се мисли, но мисленето не включва това да откажеш да приемеш действителността и накъде върви света, по-скоро да приемеш накъде върви света и да търсиш решение“, каза Атанас Кацарчев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...