Мнозина български писатели са удостоени с висока оценка и признание за творчеството си на международната сцена.
Имена като Георги Господинов, Здравка Евтимова, Теодора Димова с основание привличат все повече читатели и почитатели в Европа и по света, техните книги са преведени на десетки езици.
С престижни литературни награди е отличавана и писателката Рене Карабаш (Ирена Иванова), не само за поетичните ѝ книги – "Хълбоци и пеперуди" и "Братовчедката на Зорбас". Романът ѝ "Остайница", който излезе през 2019 година, е удостоен с литературната награда “Елиас Канети".
В края на 2023 г., френският превод на книгата спечели наградата за превод на Френския PEN клуб, която бе връчена на преводачката Мари Врина-Николов. Малко по-късно английският превод на романа от преводачката Изидора Ейнджъл спечели наградата за превод Gulf Coast Translation Prize в Америка.
У нас "Остайница" е с две номинации за "Роман на годината" от Национален фонд "13 века България" и литературната награда "Перото".
"От излизането ѝ преди 5 години до днес книгата става все по-четена в България и извън нея, което много ме радва и е някакъв повод за гордост. Без да се възгордявам, имам своите причини да съм щастлива за това - отбеляза пред Радио София авторката. - Много съм щастлива, че след "Букър" на Георги Господинов, светът обърна по-голямо внимание на българската литература и започна да се интересува повече от нея. Видя, че имаме писатели, които пишат на световно ниво."
"Остайница" представя един особен ритуал в Албания, в който жени в отдалечени местности дават клетва и се превръщат в мъже.
Романът предизвика голям интерес с преводите си в Египет, Франция, Полша, Босна и Херцеговина и Северна Македония, а скоро предстои да излезе и в още няколко държави, включително и на китайски, но няма издател в Албания и все още няма превод на албански.
"Дълго време търсих начин да разкажа моята лична история и вижданията ми за света и семейството", посочи Рене Карабаш. Вдъхновява я експозиция на фотографа Пепа Христова за борнешите (остайници) в Албания и си казва, че това е нещо, за което би искала да пише.
"След това започнах да чета много за тях, помислих си да отида, но там е доста опасно. Разхождала съм се единствено с Гугъл Мапс по тези места, но ми отне 2 години да проуча всичко това", сподели писателката.
По думите ѝ традицията на остайниците все още съществува - отвъд религия, отвъд политика, в отдалечените планински области на Албания, в селца и общности, в които живеят семейства. Има жени, които дават клетва и се превръщат в мъже, сменяйки социалния си статус.
"Идеята на това е, че там правят много вендети, в които мъжете се избиват един друг и няма кой да се грижи за семейството, поради което най-голямата дъщеря е принудена да даде клетва за девственост, за смирение и да се превърне в мъж", допълни Карабаш.
Много хора сравняват романа с "Козият рог".
"Има нещо подобно, да, избрах тази тема, за да покажа радикалността на това, докъде може да се стигне, ако една жена живее в крайно патриархално общество", посочи писателката.
И в България все още властва един патриархат, който изглежда, че го няма, но всъщност е в много семейства, от една страна на романа може да се погледне като на феминистка история, но не в агресивността на феминизма, а на нуждата жената да има равни права с мъжа, а не да бъде повече или по-малко, разкри авторката.
Може ли вълнуващата драматургична сюжетна линия на „Остайница“ да бъде основа за един нов, въздействащ филм, чуйте от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
В края на работната седмица коментаторите във "Форум" – политолозите Георги Киряков и Светлин Тачев, се спряха на следните теми за разсъждания и дискусия: "Локалите" "Къде са родителите! Къде са органите на реда? Къде е контролът? Този феномен, този псевдобунт е резултат от безпътица. Това не е игра, а социален и психологически проблем...
В предаването "Ритъмът на столицата" поставяме акцент върху демографския профил на работната сила в България с проф. Кремена Маринова от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН. Тя разгледа тенденциите в развитието на 5 ключови демографски параметри на работната сила през периода 2016-2023 г. През целия период..
Факултетът по масови комуникации и журналистика стана на 50 години и продължава да бъде символ на отговорност и развитие. “Това е една от най-старите специалности на Софийския университет. Много дълго време СУ беше единствената академична институция, която обучаваше журналисти. По-късно влезе и специалността “Връзки с обществеността”, малко след..
Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отбелязва 35 години от своето възстановяване. Днес той е сред утвърдените и признати бизнес училища на световната карта, водещо учебно заведение в областта на икономиката и управлението, подготвяйки поколения успешни професионалисти и лидери. "Успехите дотук са естествен..
Младият певец Борис Христов гостува в “Добър вечер, София“ и представи своя нов сингъл "Day By Day" . "Една вечер, преди повече от година и половина, докато заспиваше, синът ми ме помоли да му изпея приспивна песен . Желанието му беше тя да бъде тъжна. Попитах какво означава тъжна песен , отговори песен на която хората плачат ",..
След кратка пауза, която звучи по-скоро като натрупване на напрежение, идеи и сурова енергия, J. PANK /Йордан Панков/ се завръща с новата изложба „Back in Game”, която заявява ярко присъствие. Изложбата представя едно състояние на духа, визуален вик и артистичен рефлекс към едно време, което не търпи застой и спокойствие. С типичната за художника..
В Истанбул (Турция) започнаха разговори за мир между Украйна и Русия като Щатите заявиха, че нямат високи очаквания от срещите. За Вашингтон пробив би могъл да има само ако президентът Тръмп и руския му колега Владимир Путин се срещнат. В Истанбул са първите преки разговори между Украйна и Русия от 2022-ра година насам. Те се случват след..