Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?
На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".
Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.
Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.
Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.
Специалистът подчерта, че в момента по морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни. От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните 100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени.
Дори от картираните официално като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за да могат да бъдат опазени и в бъдеще.
Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
Във втория ден от седмицата гост в коментарното предаване "Форум" е Лора Младенова - автор, поет и активист с журналистическо и юридическо образование. Заедно с водещия Лъчезар Христов, тя обсъди следните теми: Боклукът на София: Общината търси да купи още камиони, как се стигна дотук; Политически сезон в условията на напрежение и протести;..
Заради интензивния трафик се променя организацията на движение в участък с ремонт от автомагистрала “Тракия" в Софийска област между 24-и и 33-и километър, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". До 9 октомври (четвъртък) на четири пъти в следобедните часове - в 12 ч., 14 ч., 16 ч. и 18 ч., за около 30 - 45 минути ще се спира изцяло движението..
Нормални ли са климатичните процеси, които наблюдаваме през последните години по света, но и в България - свлачища, поройни дъждове, пожари. “Те са пряко следствие от климатичните промени, които настъпват и се ускоряват, така че това, което виждаме сега и което ще виждаме в бъдеще, е новата климатична реалност и трябва да сме подготвени..
Мотото тази година "Всяка история е уникална, всяко пътуване има значение“ напомня, че зад всяка диагноза стои лична история - история на смелост, устойчивост и надежда. По данни на Световната здравна организация, през 2022 година близо 2,3 милиона жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а над 670 хиляди са загубили битката с болестта. В..
Критики, обяснения и предложения как да се реши кризисната ситуация с липсата на фирма, която почиства и извозва отпадъците в столичните райони “Люлин“ и “Красно село“, се чуха по време на днешното заседание на комисията по екология и околна среда в Столичния общински съвет. На нея освен зам.-кметът по екология Надежда Бобчева, присъстваха районните..
Инициативата на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА) за построяване на реплика на самолета, с който по време на бомбардировките на София през Втората световна война 27-годишният поручик Димитър Списаревски се жертва, за да спаси други българи, вече е към своя финал. Представянето ще се състои на 16 октомври,..