Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?
На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".
Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.
Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.
Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.
Специалистът подчерта, че в момента по морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни. От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните 100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени.
Дори от картираните официално като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за да могат да бъдат опазени и в бъдеще.
Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
След няколко дни ще се честват 145 години от създаването на 117 средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в град Бухово. Гости в студиото са Даян Русинов – магистър по музика, преподавател и Илона Стоянова – преподавател по история, цивилизация и философия. Включваме по телефона и директора, г-жа Янка Цекова: "Когато човек има желание за..
Лили Големинова е една от емблемите на Радио София. На имения ѝ ден е само музикален редактор, но и следващата неделя е автори и водещ на неделното Радиокафе: "Много се радвам, че празнувам на този ден. И аз съм кръстена на баба си, една изключителна жена. Много е направила за кариерата на дядо ми, имала е музикални амбиции, но я е оставила заради..
Вторият именик на Цветница, който ни гостува в Радиокафе е етнологът д-р Иглика Мишкова: "Кръстена съм на баба си. Игликата е едно от първите цветя, разбира се - и билка. Ползва се при венци, за лечение, има значението си в културата ни. Първото на Цветница е донасяне на върбовите клонки пред домашната икона и събиране на най-близките хора. На..
Цветанка Йотина – Кмет на Община Мирково на имения си ден е първият гост на Радиокафе навръх Цветница: "Обичам си Мирково, всичко, каквото е по силите ми го правя. Кръстена съм на мойта баба, вече имам и внуче, най-малкото, много е хубаво да се въпроизвежда името. Всеки българин трябва да носи вярата в себе си. Вчера в Мирково имаше лазарки. Вчера..
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Ясно