Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?
На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".
Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.
Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.
Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.
Специалистът подчерта, че в момента по морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни. От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните 100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени.
Дори от картираните официално като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за да могат да бъдат опазени и в бъдеще.
Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
„Отново на училище“ - кампания на Фондация „Запази Доброто“ за набиране на учебни пособия, които да подпомогнат децата лишени от родителски грижи в КСУДУ гр. Мездра и децата от ЦОП гр. Роман. Слушаме Иляна Мирчева от Фондация „Запази Доброто“: "Това са деца, на които няма кой да даде тласък в живота. Благодарение на дарителите ни сме им..
Стресът е навсякъде около нас – често ни мобилизира, но понякога и подкопава психическото и физическото ни здраве. Това е темата на поредното събитие на "Рацио" на 9.9 . Кога полезният стрес преминава в дистрес и какво можем да направим, за да не се превърне той в дългосрочна заплаха? Как ни влияе на ума, на тялото и на клетъчно ниво? Отговори от..
В новата си фентъзи поредица „Градска самодива“, авторката на хитовата трилогия „Змей закрилник“ разширява вселената на своите герои с нова вълшебна поредица с аромат на билки и пресен хляб. „Градска самодива“ на Симона Панова, е книга първа от изпълнена с магия и легенди история, която се развива само месеци след „Змей омайник“ и ни запознава с нови..
По повод Съединението на България само на 6 и 7 септември (събота и неделя), Националният военно-исторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си с онзи знаменателен миг преди 140 години – Славея Сурчева от НВИМ: "Рядко знамената се представят пред публика, но по повод голямата годишнина могат да се видят осем оригинални..
През февруари следващата година ще бъде завършен корпусът на 55-о Средно училище "Петко Каравелов“ в столичния район "Студентски“. Новото крило, което се изгражда от миналата година, ще позволи на още 300 ученици да се обучават в образователната институция. Ще бъде изграден втори СТЕМ център с 4 зони - природни науки, зелени технологии,..
"Новата гора на София" е мащабна залесителска инициатива на Столичната община, в рамките на която вече са засадени над 180 000 нови дървета. Инициативата цели трансформация на пустеещи общински земи в гора и изграждане на зелен филтър в близост до София, който да подпомогне подобряването на качеството на атмосферния въздух. Проектът стартира..
В края на лятната ваканция и на прага на новата учебна година, се сещаме и за профилактичния преглед при детския офталмолог. Как влияе екранната зависимост на децата, как да ги предпазим от късогледство и други проблеми с очите? Доц. д-р Невяна Велева – офталмолог в Детското очно отделение на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска“,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали