Как и каква музика слуша българинът?

Резултатите от наскоро представено изследване за музикалните навици на българите, повдигнаха  широка дискусия за съотношението на различните музикални стилове.

Повече за това как е провеждано то и каква е идеята, разказаха събеседниците в БНР-Радио София: Петя Точарова – изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и Димитра Воева от "Тренд".

"Идеята идва от БАМП, защото за нас като асоциация и за нашите членове е много важно да знаем какви са предпочитанията на българското общество – като стилове, начини на слушане на музика, дори като различни вселени за общуване с музиката, което от своя страна е важно за нашите бизнес модели и решенията, които се взимат в звукозаписната индустрия", посочи Точарова.

Оказа се, че в годините не е правено подобно широкообхватно проучване, допълни тя.

"Съществуват отделни проучвания, но много по-частични или фокусирани към един конкретен въпрос, затова решихме, че можем да работим по едно такова проучване. Естествено след това неговите резултати ще бъдат на разположение на целия музикален сектор и на цялото общество, като всички звена от сектора ще могат да се възползват от тези резултати и да направят своите изводи и заключения относно приоритетите си", поясни още Точарова.

Освен най-коментираната тема - кой музикален стил българите слушат най-много, изследването е много важно и с това, че разглежда още много важни аспекти за начина, по който музиката присъства в живота ни – къде и как я слушаме, помага ли тя за доброто ни настроение.

"Заедно обсъждахме въпросите като взехме предвид и международни проучвания правени по темата. Надявам се да сме успели да откроим най-важните неща. Разбира се, фокусът на вниманието пада върху жанровете, но има и много любопитни неща, които показват картината на нагласите в момента  и културата за потребление на музика изобщо“, подчерта Димитра Воева от "Тренд".

Трябва да кажем все пак, че музиката в България най-често достига до потребителите чрез радиото и телевизията, все още платформите отстъпват спрямо тези традиционни източници, отбеляза тя.

• 22% от интервюираните слушат музикални радиостанции, 17% неспециализирани за музика, ежедневно слушат радио 16%, няколко пъти седмично 22%.

По думите на Воева, музикалните вкусове се възпитават и тук има роля всеки един от нас, ако искаме да се подобри картината, която имаме до момента.

Проучването е проведено в периода между 22 ноември и 9 декември 2023година, направени са общо 1010 интервюта, комбинирани са два метода - онлайн и лице в лице, сред респонденти на възраст между 16 и 64 години. 

"Статистиката не означава, че по-възрастните хора не слушат музика, но за да имаме възможност да съпостави къде стои България, сме се ограничило до тази възрастова група - уточни Димитра Воева. - Близо 46% от участниците в проучването са посочили, че слушат музика ежедневно, мнозинството от тях се съгласяват, че тя въздейства на настроението им и ги кара да се чувстват по-добре.".

• 40% от интервюираните слушат българска музика, а 27% - чуждестранна, 4% изобщо не слушат, сочат данните от проучването.

Още интересни аспекти, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.

Статистическите резултати от посоченото проучване вижте  тук.