Празнувайте трети март в зала „България“

Необичайно и красиво, така вече традиционно за Зала "България", обичащите българска музика имат своето място и време до 10 вечерта. От зала "България" започваме с нашата домакиня Кремена Николова-Флор:

„Не просто да почитаме героите, а всички онези хора, които са направили всичко да израснем като държава и като личности. Това са музикалните герои на последните столетия. Традицията ни е дълга във времето, вече 7-8 години я организираме и леко я трансформирахме.

Всяка следваща година изтегляме програмата все по-рано, има толкова желаещи и добри деца.

Обърнахме я към най-младите български музиканти, които още не са се качвали на голяма сцена. В първата част са ученици от всички или почти всички музикални училища в страната, както и от НМА.

Наблюдавала съм техния трепет. Много съм щстлива да им предложим най-престижната зала, да изградят самочувствие, да чуят своите колеги и да оценят къде стоят те. И публика, която може да стои от 10 сутринта до 10 вечерта. И да учат български творби.

Това приучава и децата, и публиката – като се чуе „българска класическа музика“ се имат пред вид само няколко имена, но е важно да представим всички периоди до Румен Бояджиев-син, чиято музика е толкова близка до младите. Йовчо Крушев има страхотни произведения, адекватни на днешното време.

Модулите на програмата са 8, с 15 минути почивка. Да има време за почивка и на участници, и на публика."

Включваме и композитора Георги Андреев:

„Концертът е дългогодишна мечта, съставът е прекрасен, искрена благодарност – от тях дойде инициативата. Подсилват чувството за привилегированост. Ще има и абсолютна премиера, произведението го завърших на 3 февруари – Рапсодия за цигулка, пиано и струнен оркестър. Ще има и акапелни песни с гласове от "Фил„п Кутев“, също и Недялко Недялков – кавал, за когото съм писал специално. Програмата е разнообразна стилистично и звуково. Започваме с творба за Бедрос Папазян, посветена е на жертвите на арменския геноцид. Ще има не само сериозни произведения, разнообразна палитра от настроения и звукови формати, но „Софийски солисти“ са централни.

Накрая казах: „Колеги, великолепно е, ще ни разглезите. Рядко е композитор да чуе триизмерно това, което е в главата му.“

Проф.Огнян Константинов, Декан на Инструменталния факултет на НМА:

"Нашите и чуждестранните ни студенти свирят с удоволствие българските композитори. Нашите особено се чувстват в своя матрица. Не мога да изброя всичко, има и ново написани неща - Виктор Вичев от Пловдив ще изпълни две свои, Росен Балкански има също световна премиера.

Част от учебната програма задължително е българска музика. Пианистите, цигуларите, виолистите. Всичко зависи от наличния репертоар. Има го, хубав, красив. В залата има много хора. Билетът важи за целия маратон - могат да влизат хората до 9 вечерта. Виждаме и бъдещите си студенти. Без колегите от Русе, участват всички останали.

Разпространението на българските композитори не е в празничния дискурс, голяма част от творчеството им е в ръкописи. 

Ето и какво ни очаква отсега до края на пролетта в Зала "България" - отново сме с Кремена Николова-Флор:

„Залата е доста натоварена, както и афишът на Софийската филхармония. Политиката е да се представя най-доброто, да имаме в афиша и големи, и прохождащи звезди, и български, и чуждестранни.

На 7 март сме поканили две очарователни талантливи дами – Анастасия Кобекина и Вилиана Вълчева.

На Концерта за пиано и тромпет на Шостакович ни гостуват отлични виртуозни музиканти, пианистът Александър Улман и Селина От, датата е 14 март.

На 21 в София, на 24 в Русе и на следващия ден в Атенеума - Букурещ сме с пианистката Елена Башкирова – Бетовен, Чевърти концерт и Четвърта симфония. За нея „българската публика е на изчезване в Западна Европа.“

Когато вторият път бяхме в Мюзикферайн бях скептична към Веселин Стоянов „Бай Ганьо“. Маестро Тодоров ми каза – „не ми се меси в работата“ и публиката буквално изригна като на рок-концерт. Моят урок беше, че не бива да сме с ниско самочувствие – публиката където и да е, може да разпознае хубавото.

Вдигнахме малко цените на билетите, всички услуги, свързани с концертите са поскъпнали. Решихме да оставим цените на всички цикли и те вече се продадоха с 50% намаление. В момента то е приложимо за комбинация от 6 концерта. То е за всички, които не могат да живеят без класическа музика. Но не можем да останем с най-ниски билети.

Лия Петрова ще представи Концерта за цигулка на Корнголд, в който винаги откривам по нещо ново.

Ще има и много Пучини, и лека забежка в оперетния жанр. Гостите показват как трябва да се пее оперета.

Не искам да пропусна и Миса Солемнис на 9 май с Емил Табаков. Много рядко се свири. Няма да пропусна и концерта на 30 май с Милен Начев, който след няколкогодишни молби намери дата. Равел, Дюка и Де Фая!

За финал – на 6 юни събираме в едно Сабине Майер и цигуларката Бомсори Ким.“

Поглеждаме и към концертите на Националния филхармоничен хор с неговия диригент Цветан Крумов:

„Като студент участвах във възстановяването на Втората и Третата симфония на Никола Атанасов, изпълнени в 1926 и съответно в 1953. Миналата година изпълнявахме неизпълнявани дотогава в България „Кирие Елейсон“ на Вивалди и Кантати на Бах. Започнахме сезона с орган и хор.

Подготвяме нова линия – на 6 март ще изпълним „Адиемус“ на Карл Дженкинс, ключово за 90-те. Лесната за слушане музика е много трудна за изпълнение. Това е класическа музика, която няма да отблъсне млади хора в начален етап на навлизане в класиката. Дженкинс играе с класика, отива към поп, има леки барокови нишки и малко афро. От малки до големи и от непрофесионалисти до професионалисти могат да го слушат. Детският филхармоничен хор и квартет „Класик арт“ също участват, сцената ще е пълна с музиканти. Текстът е абсолютно безмислен – звучи като поредните инструменти.

Следващият концерт е на 27 март, тогава отбелязваме рождения ден на Росини (29.2). не пропускаме и българските композитори – 100-годишнината на Константин Илиев.“