МКК има богат опит в разработването и провеждането на медийни кампании, повишаване на информираността, използването на изкуства и култура за социална промяна, провеждане на обучения, проучвания, мониторинг, анализи на политики, застъпничество, работейки в сътрудничество с правещите политики, НПО, изследователи, младежи, мигранти, бежанци. Редица проекти на МКК са награждавани и отличавани като социални иновации и добри практики на национално и европейко ниво.
МКК е национален координатор на официалния портал на Европейската комисия за интеграция на граждани на трети страни Европейски уебсайт за интеграция от 2013 г. Подробности по темата разказаха Бистра Иванова и Искра Янкова.
По думите на Искра Янкова една от основните каузи на организацията е опазването на културното разнообразие по света, както и широката общественост да бъде образована по теми, които рядко се засягат в медийното пространство.
Председателят на МКК Бистра Иванова сподели, че 13-те години на съществуване на организацията е била за да се даде равносметка каква е била ситуацията с миграцията в България и света, каква е днес, както и да се отправи поглед напред към бъдещето.
"Когато мигрантите в България бяха много ограничен брой, както граждани на трети страни от цял свят, така и бежанци, днес вече ситуацията е доста различна. Има много повече като брой и всъщност от ковид насам България вече отчита една нетна миграция, тоест повече хора идват в страната, отколкото я напускат. Това са и българи и чужденци, които се местят у нас. И освен, че България е на границата на Европа и през нас преминават различни миграционни потоци, смесени - бежански и мигрантски, нашата страна става все по-притегателен център за хора, които искат да се установят тук с цел работа, обучение и създаване на семейства", отбеляза тя.
Иванова каза, че една от негативните тенденции са непридружените непълнолетни, които идват у нас сами и чиято възраст все повече пада. Те най-често са афганистанци и пакистанци, като целта им е да отидат в Западна Европа. Фокусът на МКК е интеграацията на хората, които искат да останат в страната ни.
"Това, което ние можем да направим като общество е да бъдем малко по-отворени и по-емпатични. В Източна Европа има като цяло една представа за мигрантите като заплаха, като за някакъв проблем, докато Западът отдавна е приел мигрантите като потенциал за развитие, като възможност", посочи Иванова.
Искра Янкова поясни, че за да може един човек да се интегрира пълноценно в което и да е общество, той трябва да е наясно с живота в съответната държава, с правата и задълженията си. Един от проектите на МКК е "Мигранти с таланти", като той цели да насочи вниманието на публиката към мигрантите и приноса им към нашето общество. Скоро предстои да бъде публикувана мулти култи картата, която картографира различни мигрантски ресторанти, пекарни и сладкарници в София и страната и разказва историята на тези хора.
Иванова отбеляза, че много от жените в Афганистан са силни, смели, борбени и образовани. Културата на Афганистан също е разнообразна, понеже през вековете е имало различни влияния. Освен това в политически аспект политиците не бива да се заиграват със страховете на хората, защото това може да отключи вълни от ксенофобия, каза тя.
Янкова допълни, че според проучване над 90% от българите не са общували с мигранти и градят своето мнение от медиите. Тя посочи, че тревожна нагласа в България и по света е поляризацията и ние трябва да градим в себе си критично мислене.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...