Радиокафе в навечерието на 21 март – световния ден на кукления театър гостува на Столичния куклен театър. Надникваме в света на куклите и на любимите на децата герои от приказките. Срещаме ви с известни актьори и режисьори. Повече за историята на театъра на куклите от нашите гости:
Директорът Иван Райков слага начало на разговора ни:
"Театърът е основан в 1946, само две години по-късно благодарение на работата си, театърът е забелязан и получава статут. Минава през различни естетически етапи, сменя се стилистиката, сценографията, темите, посланията. Това е жив организъм. В момента се поддържат около 30 заглавия, от които 4-5 нови постановки. Ателиетата ни за театър ни дават обратна връзка. Заплатите тук трудно доближават средната за София. Артистите смея да кажа, че стоят тук заради отдадеността си.
Театърът представя страната ни с голям успех в чужбина. Когато се налага, артистите научават чужд език. Спектаклите ни са желани и търсени не само в европейски фестивали. Всяко гостуване е свързано с голяма награда или прекрасни отзиви. В Япония представихме свое представление съвместно с японски актьори, отзивите са прекрасни и проектът продължава.
Куклените творци сме изобретателно племе, с нищо правим нещо. Крайно време е театърът да излезе изпод земята. Настоявам да намерим ново достойно място на театъра. Идеята е да бъде възстановена церската детска градина, където е имало детски театър за 600 души. Не само театър, а и рботилници и места за отдих и забавление.
Куклените творци са като останали, но по-щури. Ние сме една голяма детска градина. Това е изкуство на мечтатели."
Следват актрисите Мая Бежанска: :
"В 2019 излезе спектакъла на Е.Т.Хофман - никога дотогава не бе представян на българска куклена сцена. "Непознатото дете" учи и родителите - как възпитаваме децата, какво им даваме, как се вглеждаме в другите.
Кукленото изкуство е вратата, която отваряме и към порасналите. Не само радост и веселба, това са големи теми, той не е детски, през мечтателството, през въображението, по-лесно се минава през живота. Детството ни съпътства през целия живот. Актьорът борави с честността и искреността, което е свързано с детството.
През цялата година поддържам себе си с детската любов.
Фестивалът "Панаир на куклите" е много приятна сверка докъде сме стигнали. От спектаклите на чуждите театри видях, че българският е на много високо ниво."
Галина Савова:
"Децата ми дават радост, спокойствие, зареждам се от тях, обожавам да съм сред деца. Виновни сме ние, че с пръст им показваме това да, това не. Но когато дълго се занимаваш с теб, детето остава.
Години наред правихме лятна школа за деца, сега правим пролетна - всеки ден във фоайето, с деца, които ще могат да се докоснат до куклите, режисьора. Идеята е да запалим огънчето.
Всички, които участват са ръководители, много е красиво и вълнуващо - децата после водят родителите си на театър. В последнат година направихме урок по театър - не само децата, а и родителите да участват. Родителите играха повече от децата, едно прекрасно преживяване - родители заедно с детето на сцената.
"Светлинка" е представление за бебета. Децата и родителите влизат в един купол на сцената, навсякъде около тях е история, рисуваме със светлина. Не е театър на сенките, с фенер рисуваме самата история. И родителите не разбират какво точно става, потапят се като феички в едно цвете. Децата са ни малките учители в живота. Иначе само ги затваряме в рамки."
Елена Русалиева и Мариета Петрова:
"Майка ми е актриса, отраснала съм в театър, но кукленият бе тера инкогнита. Случайно попаднах в куклен клас, влюбих се в кукленото изкуство до ден днешен." (Елена)
"Занимавах се с балет и по-късно се ориентирах, гледайки един изпит във ВИТИЗ." (Мариета)
"Пепеляшка" е нещо вечно. Във всеки един момент от историята има подобни истории. Имаме представление и за възрастни, мюзикъли и за възрастни и деца. Разчитаме много на класическите спектакли. Всяко дете намира какво да обича във всеки един герой.
Родителите да водят по-често децата в културните храмове, това развива детското въображение и да не загубват детското в себе си."
И актьорите Камен Асенов и Георги Стоянов:
"Куклите все по-малко присъстват на представленията. Ние се хващаме за куклата и се спасяваме, като ни махнат куклата се чувстваме малко неудобно. Още от началото си, нашият куклен театър е на много високо ниво. Никога не сме преследвали успеха - той е децата да излязат щастливи."
В последния час отново сме с Иван Райков и с неговия заместник Албена Халачева:
"Преди години публиката взимаше решения да дойде на театър в последния момент, сега 75% са купени по интернет. Надяваме се мотивацията на децата да не е императивна, а да има потребност у деца и родители да попаднат в нашия магичен свят. Това не е само средство за забавление, а и за възпитание. Трябва да надграждаме ценностите.
Предизвикателно е времето, в което живеем. Изразните средства да отговарят на съвременните потребности на децата. Една от основните ни мисии е чрез досега с живото изкуство да се формират потребности у децата, да търсят този контакт, да провокираме въображението им, а и да четат повече." (А. Халачева)
"Малкият зрител за пръв път усеща какво е театър. Нашата задача е отговорна като помощник и партньор на родителите и на педагозите. Живото изкуство не е като да натиснеш копче и да смениш канал. В общността да гледаш със свои връстници реакциите са в пъти по-силни и искрени, отколкото ако са с родители.
Основното творческо предизвикателство е намирането и създаването на оригинални текстове. Напоследък има много малко драматургия специално за куклен театър. В едно представление около час нямаш размаха на драматичното от два часа.
Начинът, по който се обучават актьорите за куклен театър е много близък до драматичния, но се научават на драконовска дисциплина. Кукленият актьор в интерпретацията на ролята често може да коментира персонажа." (И. Райков)
Към края на звуковия файл - покана за предстоящите представления и гласуване за наградата на публиката на САБ.
Сибила Темелкова е пиар на годината и по този повод ни гостува в ефир: "Наградата радва - денонощните усилия биват забелязани. Работата ми е призвание, предизвикателствата са безброй. Ако няма доверие, няма как да сме полезни. Трябва да се знаят и хубавите, и лошите страни. Сега малко се разводняват нещата. Трябва да сме целеустремени, да не се..
Разходката ни в района на Етрополе ни води и до с.Лопян. Представя ни го Габриела Начева, технически сътрудник в кметство Лопян, община Етрополе: "Все повече хора търсят спокойствието, чистия въздух и природата. Изоставените имоти се броят на пръсти. Лопян привлича с природата - червената скала, скалните кукли и църквата "Св.Св. Петър и Павел"...
Радиокафе ни разхожда до община Етрополе в разговор със зам. кмета Ивайло Георгиев: "Миналата седмица бяхме наградени в категория "Малки общини" на Националното сдружение на общините - точно тя е за работа, която трудно се вижда от гражданите, но ако не я свършим, трудно ще постигнем другите неща. Радвам се, че сме сред водещите в комуникацията и..
Градското казино - днес това е СГХГ. Като е било построено е било мегдан, недалеч са били първото Народно събрание, първата Община, Княжеския дворец са били на ръка разстояние. Една от идеите е била на това място да бъде Съдебната палата. Но в 1888 в града пристига японецът г-н Камчик - талантлив акробат заедно със семейството си. След едномесечен..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: "Професор Васил Захариев е една от големите личности, която заслужава да бъде оценена подобаващо. Излязоха издания, в които може да се оцени неговата..
"Ние сме като двете половинки на една ябълка", казва актрисата за съпруга си, известния хирург-ортопед. Когато се запознават, той не подозира, че красавицата със сини очи по която хлътва на мига, е звезда на Народния театър. По онова време Димитър Шойлев от десет години работи и специализира в Полша при прочутия ортопед акад. Адам Груца и..
България официално прави крачка към Космоса със създаването на Български космически клъстер (BSC) – с нас са двама от седемте му основатели д-р Стоил Иванов и д-р Ирина Ганчева: "Никой не е стигнал сам в Космоса. Зад всеки космонавт седят екипи, огромно упражнения по колаборация. Клъстърът обединява всички, свързани с космическото начало в..