Всеки 10-и работещ у нас е с месечен доход под линията на бедност.
За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. (Например през 2022 г. в България има 9,7% работещи бедни, през 2013-а са били 7,2%.)
Това сочат данните от анализ на Икономическия и социалния съвет (ИСС).
По поръчение на председателя на 49-тото Народно събрание - Росен Желязков, единственият по рода си консултативен орган е изготвил Анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“. Придружен е с препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление, отбеляза пред БНР-Радио София Зорница Русинова, председател на ИСС.
Документът е съгласуван с трите групи, включени в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
"Има готова рецепта с препоръки към изпълнителната и законодателната власт. Даваме конкретни съвети какво може да направи държавата за обучение и квалификация, за социалното включване, както и в областта на здравеопазването."
По думите на Русинова, големият процент работещи бедни са хора с ниско и средно образование. Често пъти в капана на бедността попадат и хора със зависим член в семейство и те са единствен източник на доход.
Нееднократно от ИСС са излизали със становища за оптимизиране таргетирането на социалното подпомагане, дори с предложение то да бъде кодифицирано в закон.
Зорница Русинова допълни, че броят на работещите бедни на територията на България понякога зависи от фактори като липсата или засилване на икономическа активност, както и от демографското състояние на дадени региони, сезонната заетост.
В столицата и по-големите градове работещите бедни са най-малко.
Повече са в областите Стара Загора, Ловеч, Ямбол, Търговище.
В сравнение с други страни в Европейския съюз, България изостава с обучението, квалификацията и усвояването на важни умения от възрастни.
"Най-сигурният начин човек да има по-високи доходи е през образователната система", подчерта Русинова. И обърна внимание, че решения за много от проблемите в този аспект могат да се намерят в социалния диалог.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Коментатори във "Форум" тази седмица са зам.-председателят и член на Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии доц. д-р Наталия Футекова и образователният иноватор Ангел Георгиев. Заедно с водещата Елена Пъневска, част от темите, които дискутираха бяха: - Проучване на Института за пазарна икономика - професионалното..
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
На 17 февруари 2025 г., стартира 17-ото издание на Програма "Европа“ на Столичната община. За поредна година целта е сътрудничеството между гражданското общество и местната власт в София в прилагането на добри европейски практики на местно ниво. Пет са одобрените приоритетни области, като тяхното финансиране е по 250 000 лв., каза пред Радио..
"Аника в градините на Людмил Георгиев" е съвместна изложба на известния български графичен художник Людмил Георгиев и 10-годишната Аника Козева. Изложбата ще бъде показана в галерия "ГрафикАрт" от 12 до 26 февруари. "Изложбата трябва да се види, а историята да се разкаже. С бащата на Аника си говорихме в моето ателие, а Аника се беше разшетала из..
Вейповете и останалите бездимни изделия са новата мода, която предизвиква интереса на децата, коментира пред Радио София Яна Алексиева - изпълнителен директор на Асоциация "Родители“ и магистър по Детско-юношеска и училищна психология. Тя добави, че всичко, което е забранено, в даден момент започва да изкушава тийнейджърите. "Всичко, което чуваме..
Романът "Скарида" е забавен разказ за нелепиците, абсурдите и тъгите на едно непроменящо се и непроменимо всекидневие. Негов автор е Димитър Коцев-Шошо, който според издателите на книгата, е роден и кара в София своето щастливо детство, което все още не е завършило, а това е добра новина за всички почитатели на неговото творчество, защото не..
За справяне с проблема с употребата на вейпове сред тийнейджърите, опитът на другите държави сочи, че голяма част от тях са прекратили вноса и производството им, каза пред Радио София д-р Гергана Гешанова - председател на коалиция "Без дим". "В много държави е абсолютно забранено транспортирането на такива количества, съхранението им и..