И двата проекта за разработване на българска ваксина срещу Covid-19 са завършили успешно, с прототипи. Не се стигна до търговски продукт, защото са нужни много средства за клинични изпитвания. Прототипите са много обнадеждаващи и те могат да са от полза за други модели ваксини.
Това съобщи пред БНР-Радио София проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" към Българската академия на науките.
Институтът вече 20 години е член на мрежата „Пастьор“. За това време оттам са финансирани 13 проекта на български учени, включително и единия за ваксината срещу коронавируса.
"Работим по не по-малко от 80 проекта годишно. В института сме 160 души, от които 74 са учени. Разполагаме с експерти и възможности за обучение на младите хора", отбеляза проф. Петрова.
В момента изследователите в Института по микробиология работят по два проекта. Единият е свързан с ревматоидния артрит и влиянието на грипа върху усложняването на това заболяване, а вторият е за човешкия микробиом и благоприятното въздействие на българското кисело мляко върху здравето.
След кризата, която човечеството преживя през последните 3 години, не е изключено да се появят и други пандемии. СЗО (Световната здравна организация) има стратегия за подготовка за възникващи патогени. Необходима е комбинация от здравни и политически мерки. Не бива да се плашим, но след преживяното положителното е, че големите фондации, които финансират проекти, вече обръщат внимание и на тези сфери от науката, допълни ученият.
По думите ѝ, през последните години изключително засилен е интересът на младите учени към теми, предмет на Института - пробиотици, пребиотици, борба със затлъстяването и здравословното хранене. Научните разработки намират все по-видимо приложение, но към мотивацията трябва да се добавят усилията на БАН за изравнение на възнагражденията на учените с тези на университетските преподаватели.
"Надяваме се тази година и това да стане", допълни проф. Петрова.
С нея разговаря Невена Николова.
Проблемът с пожарите у нас става все по-сериозен. Те стават повече на брой, по-интензивни и унищожават все повече площи, особено от горите, отчитат от WWF България. За последните 15 години у нас са възникнали и гасени над 7 хиляди горски пожара . Според решение на Народното събрание от 19 юли 2024 г. Министерският съвет е задължен да..
Карнавални шествия, големи марионетки, куклен театър и цирк са сред събитията, с които Фестивалът за улични изкуства 6Fest (ШестФест) ще направи лятото в София по-артистично. В парковете 6Fest ще представи дневно и светлинно шествие с три от своите големи карнавални кукли, както и работилница по улични и карнавални изкуства, насочена към деца и..
Годишната профилактика на "Топлофикация София" продължава и от днес до 8 август (петък) 2025 г. с временно спиране на топлоподаването тя ще засегне: ж.к. "Банишора", ж.к. "Света Троица", ж.к. "Фондови жилища", част от ж.к. "Илинден", ж.к. "Зона Б–5", "Зона Б-5-3", "Зона Б–18", "Зона Б–19"; ж.к. "Надежда" - 1, 2 и част от 4, ж.к...
Два месеца след като беше представена публично, интерактивната карта “Черна писта“ - разработена от 18-годишния Мартин Атанасов, е била посетена от над 300 хил. души. Платформата визуализира повече от 177 000 пътнотранспортни произшествия, регистрирани от 2021 г. насам, и показа как статистиката се превръща във видима и разбираема информация,..
Център "Амалипе" си партнира с Министерство на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето в системните усилия, които държавата планира за превенция на ранните бракове.На срещата е поставен акцент върху превенцията на ранните бракове и съответно ранните раждания. На 22 юли става ясно, че център “Амалипе” ще си партнира с..
Над 200 предложения са получили организаторите на инициативата "Символът на квартала". Гражданите предложиха паркове, паметници, пазари, читалища, квартални кръчми, графити и т.н. Жители на столичните райони на “Младост” , “Люлин”, “Надежда”, “Дружба”, “Гео Милев”, “Хаджи Димитър”, “Банишора”, “Иван Вазов”, “Лозенец”, “Красно село”, “Овча купел” и..