Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.
Какво е отношението на българите?
30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха. Подробности разказа Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация "Галъп интернешънъл".
По думите му в последните години има тенденция за намаляване на желанието на хората да се сражават във война. Той посочи, че когато се говори за световен мащаб, трябва да се има предвид високата степен на условност, тъй като данните могат да служат само за сравнение какво е било преди години и какво е в момента.
"Знаем, че регионите в света са твърде разнообразни, народите са твърде разнообразни, конкретната политическа, вкл. и военна ситуация на различните места е различна. И затова данните са много по-интересни, когато ги реализираме страна по страна и регион по регион, отколкото ако ги вземем съвкупно за цялото човечество", каза Стойчев.
Той посочи, че в последните години има изостряне на конфликтите по света, но това, което се установява е, че декларираната стойност хората да защитават страната си по необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, Азия и Индия, както и е два пъти по-ниска сред европейците. Това се дължи на това, че най-големите войни в близката ни история са именно в Европа, а Обединена Европа е проект за мир, който в момента се пропагандира като проект не за мир.
"Едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, а съвсем друго е, когато нещата опрат до военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище на доставки на оръжие. Европейците са много загрижени за това, което се случва, тъй като от една страна елитите, правителствата в Европа, по-голямата част от тях са доста военно настроени. Значително се увеличават бюджети, безпрецедентно производство на оръжие и дрънкане на оръжия, а от друга страна управляваните, хората, които всъщност избират тези елити са на обратното становище. В огромната си част те не одобряват тази политика и в този смисъл нас, европейците ни чакат бурни времена, тъй като пропастта между елит и управлявани нараства", каза Стойчев.
Данните за България сочат, че не се отличаваме съществено от средните проценти за ЕС. В годините преди премахването на наборната военна служба е имало патриотично възпитание и като че ли светът се завръща за възстановяването на военната повинност, защото зад "дрънкането на оръжия" стоят много големи интереси, сподели Стойчев. Освен това каза, че стандартът на живот също е фактор за мотивацията, като по-заможните нации имат повече какво да губят в един евентуален конфликт. Става дума за конфигурация от фактори, като историята на страната, културата, манталитета, пропагандата, обучението и цялостното излъчване на страната.
"Стъпка по стъпка със всеки изминал ден ни подготвят и ни въвеждат в една прелюдия към военен сблъсък. Силно се надявам това да не се случи и силно се надявам разумът да надделее. Аз лично не мога да приема тезата, че Обединена Европа като най-великият проект за мир в човешката история и до голяма степен успешен досега, изведнъж се оказва проект за война", каза Стойчев. И добави:
"Това не е нормално и европейските народи не го възприемат. Възприемат го елитите и то не всички. По-голямата част от европейските елити и особено елитът в Брюксел, който както всички знаем той не е избран от нас. Това е администрация, която се е самозабравила и която е безотчетна пред нас, европейските народи и, която ни вкарва в тази игра, която не е в интерес на европейските народи", заключи той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..