Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готов ли е българинът да се сражава по време на война?

Кънчо Стойчев
Снимка: Ани Петрова

Всеки втори човек по света заявява, че ако има война, в която е включена държавата му, би се сражавал за страната си. В същото време обаче една трета не биха носили оръжие, а останалите не са сигурни. Това показват резултати от ново проучване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 45 държави по света и представително за повече от половината от световното население.

Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.

Какво е отношението на българите?

30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха. Подробности разказа Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация "Галъп интернешънъл".

По думите му в последните години има тенденция за намаляване на желанието на хората да се сражават във война. Той посочи, че когато се говори за световен мащаб, трябва да се има предвид високата степен на условност, тъй като данните могат да служат само за сравнение какво е било преди години и какво е в момента.

"Знаем, че регионите в света са твърде разнообразни, народите са твърде разнообразни, конкретната политическа, вкл. и военна ситуация на различните места е различна. И затова данните са много по-интересни, когато ги реализираме страна по страна и регион по регион, отколкото ако ги вземем съвкупно за цялото човечество", каза Стойчев.

Той посочи, че в последните години има изостряне на конфликтите по света, но това, което се установява е, че декларираната стойност хората да защитават страната си по необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, Азия и Индия, както и е два пъти по-ниска сред европейците. Това се дължи на това, че най-големите войни в близката ни история са именно в Европа, а Обединена Европа е проект за мир, който в момента се пропагандира като проект не за мир.

"Едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, а съвсем друго е, когато нещата опрат до военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище на доставки на оръжие. Европейците са много загрижени за това, което се случва, тъй като от една страна елитите, правителствата в Европа, по-голямата част от тях са доста военно настроени. Значително се увеличават бюджети, безпрецедентно производство на оръжие и дрънкане на оръжия, а от друга страна управляваните, хората, които всъщност избират тези елити са на обратното становище. В огромната си част те не одобряват тази политика и в този смисъл нас, европейците ни чакат бурни времена, тъй като пропастта между елит и управлявани нараства", каза Стойчев.

Данните за България сочат, че не се отличаваме съществено от средните проценти за ЕС. В годините преди премахването на наборната военна служба е имало патриотично възпитание и като че ли светът се завръща за възстановяването на военната повинност, защото зад "дрънкането на оръжия" стоят много големи интереси, сподели Стойчев. Освен това каза, че стандартът на живот също е фактор за мотивацията, като по-заможните нации имат повече какво да губят в един евентуален конфликт. Става дума за конфигурация от фактори, като историята на страната, културата, манталитета, пропагандата, обучението и цялостното излъчване на страната.

"Стъпка по стъпка със всеки изминал ден ни подготвят и ни въвеждат в една прелюдия към военен сблъсък. Силно се надявам това да не се случи и силно се надявам разумът да надделее. Аз лично не мога да приема тезата, че Обединена Европа като най-великият проект за мир в човешката история и до голяма степен успешен досега, изведнъж се оказва проект за война", каза Стойчев. И добави:

"Това не е нормално и европейските народи не го възприемат. Възприемат го елитите и то не всички. По-голямата част от европейските елити и особено елитът в Брюксел, който както всички знаем той не е избран от нас. Това е администрация, която се е самозабравила и която е безотчетна пред нас, европейските народи и, която ни вкарва в тази игра, която не е в интерес на европейските народи", заключи той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..

публикувано на 25.01.25 в 12:03