Мързелът като двигател в контекста на новите технологии

Проф. Кристиан Банков е преподавател в Нов български университет, семиотик, културолог, занимаващ се с процеси в образованието, които имат отправна точка в изкуството, културата и знаците около нас.

От 1996 г. насам Кристиан Банков осъществява интензивна международна дейност. Той е изнасял лекции, семинари и е организирал кръгли маси в Хелзинкския, Тартуския и Лундския университети, Университета в Бари, IULM – Милано, London Guildhall University (сега London Metropolitan University), Технологичния университет в Каунас (Литва), Софийския университет "Св. Климент Охридски" и др.

Той е основен организатор на ежегодната международна Ранноесенна школа по семиотика EFSS (2006-) и на Пролетна школа по семиотика (2006, 2007, 2008), носещи кредити на студенти от над 10 европейски университета.

Печелил е като главен координатор и партньор множество проекти за развитие на учебната и изследователската дейност. Съавтор е на първата международна докторска програма по семиотика (SEMKNOW).

Акцент  на разговора в предаването "Радиокафе" е темата за мързела като културен двигател, или пък спирачка, а контекстът в него е свързан с пост дигиталната епоха, в която дигиталното не е бонус, не е нещо, което ни се случва допълнително, а е същност на повечето взаимоотношения днес за добро, или лошо.

Като заложен принцип на университета в който преподава, той посочи обучението "Artes liberales" – ангажирано с общата академична култура, която е налична и която всеки културен човек трябва да притежава.

"В рамките на тази идея за образование, навлизането на изкуствения интелект внесе доста сътресения – изведнъж се оказа, че едно от нещата, в които той е най-добър е да генерира съдържание в което синтезира, обобщава и дефинира, това в което се състои "Artes liberals", тоест изкуственият интелект го предоставя на студентите в по-удобен формат, отколкото ние. Така се сблъскахме с новата реалност", направи съпоставка преподавателят.

"Аз избрах като стратегия за запазване на авторитета да развивам компетентност, която да е съизмерима и по-възможност надвишаваща с по-философски убеждения, това което вълнува и студентите. Реших, че трябва да се сблъскаме фронтално с ИИ, и да видим нещо ново – има ли то перспектива, през която да го разберем, изучим и да го преподаваме, така че хем да е полезно, хем да е интересно, а и ние преподавателите да не сме аутсайдери в системата", допълни той.  По думите на проф. Банков сме в много ранна фаза в разучаването и използването на новите технологии.

"Като изследовател все още се опитвам да обхвана всичко това, рано е, още не съм написал, не съм провел интересни изследвания, но съм в ход на провеждането им. Смятам, че има много голям потенциал това ново академично явление да се превърне в академичен формат, да стане интересно за изучаване в университета и чрез това той да придобие добавена стойност с която по компаниите и инфлуенсърските среди, той да не може да бъде конкуриран и изместен", поясни проф. Кристиян Банков.

Мързелът като културен двигател в контекста на новите технологии.

"Мързелът е обширно понятие и вниквайки в механизма, по който този изкуствен интелект толкова успешно се "насади" във всекидневната практика на всеки учащ се, това удобство, с което той завладява територии всъщност, от една страна поражда мързел – защо да го правя по трудния начин, като мога да го направя и по лесния? Но дали правенето по трудния начин продължава да бъде ценност, както е била преди, дали времената вече не са такива, че да няма толкова интелектуална енергия университетът да те конструира, това на нас може да ни изглежда като мързел, но за други да е стратегия за оптимизиране на ресурсите, които имат на разположение, с които трябва да си изградят живота, кариерата, забавленията, свободното време", изтъкна преподавателят.

Все повече млади хора се отказват от интелектуалното развитие, делегирайки повече права на своите устройства, но как можем да запазим възможностите за образование, познание и култивиране на нови умения и ценности?

"Дисциплините свързани с технологиите, информатиката и научните изследвания в така наречена "твърда наука" са работещи и в това се влагат доста средства, но ценното за всеки човек е академичната култура, мъдростта, гражданската компетентност. Те леко се маргинализират и именно информационните улеснения днес усилват този процес, замествайки естественото любопитство, което тласка хората да обогатяват културата си, начетеността и ерудицията си, отстъпвайки място на жаждата за изживявания и консумацията им на всички нива. Именно тези информационни услуги, за които търсен двигател е мързела се явяват като негативен фактор и конкурент в мисията на преподавателите, не само пазарът на труда", подчерта проф Кристиан Банков.

Чуйте още интересни аспекти по темата от разговора на Даниел Ненчев, както и приложената анкета със студенти по специалностите "Логопедия", "Балканистика", "Английска филология" и "Българска филология" на стажант репортера Георги Петров.