Лицата на фантастиката

"Фантастиката има доста лица и ние я намираме навсякъде в света, в живота, в комуникацията помежду си. Тя има едно доста важно призвание - това да ни помага да въобразим по-добър свят, по-добро общество, освободени от това задължение, на така наречената "реалистичност", сподели той.

И добави, че фантастиката се явява в ролята на вдъхновител на участниците в технологичните революции. Най-смелите неща, най-радикалните преобръщания на социалния ред, които са се случвали са били нещо, което може да се нарече фантастично, отбеляза Пенчев.

"Фантазията и креативността е това, което наричаме "уникално човешко" и е това, което в последните две години продължава да ни успокоява. Ето, изкуственият интелект може супер много неща, но не може да фантазира", заяви той.

Какво кара човека да твори?

По думите на Пенчев на двата края на спектъра са духовният спектър, че имаме душа, както и материлистичният, че всичко е материално и нищо не се самозаражда. И ако приемем този подход, че това, което ние творим е през "сглобки" на това, което е стигнало до нас през живота ни, тогава изкуственият интелект не прави нещо по-различно.

"Той е видял много неща и си е сглобил нещо негово с шест пръста. Фундаментално това е същият тип процес, при който Нютон гледайки много неща да падат през живота си внезапно стига до някаква интерпретация на ситуацията. Ние нямаме отговор на този въпрос. Нашата перцепция не е инструментът, с който можем да стигнем до такъв отговор", каза Пенчев.

Може ли AI освен да се учи и да се отучва?

Според думите на Пенчев разликата е по-скоро в смисъла, който създателят потребява и присвоява на това, което прави. И дали интелект е същото като осъзнаване. С нарастването в последните 20 години на социалната роля на фантастиката, на нейните общности е хвърлен друг поглед.

"В България в края на 80-те години фантастиката е един от малкото литературни жанрове, които цензурата пуска почти без намеса. Тя се оказва някакъв вектор на дисидентството. Не само западната, но и руската фантастика. Братя Стругацки въпреки че са смятани до близки на режима, но те имат доста фина критика в творбите си. Източна Европа има особена роля в това нещо, около която се зараждат общности, фен-клубове, които съществуват в България и досега", сподели той.

В България през 90-те години е имало много голям бум на фантастика и издаване на такъв тип литература, който с времето е изтлял. Затова има нужда да се провеждат фестивали, посветени на този жанр. Всеки, който има интерес към тематиката може да посети трите събития, които ще се проведат през тази година. Фестивалът "Еврокон" цели да запознае европейските любители на фантастика с това, какво се случва в континента.

"Все още ми липсва българското творчество, особено в литературата. Надявам се да то да се развива още повече", заяви Пенчев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.