След почти десетгодишна пауза от издаването на книги с поезия, Стефан Иванов издава книгата си "Без мен", но тя не съдържа само стихове.
"Последната ми книга беше "Навътре" от 2014 година. През това време се занимавах с какво ли не - с представления, турнета, литературни формати "Актьори срещу поети", с Радичков, Достоевски, с визуални изкуства, изложби, литературна критика и се надявам читателите да не са забравили, че се занимавам и с поезия – главно и преди всичко с това", посочи той.
Разказва, че идеята за книгата му "Без мен" се ражда преди 5 години, споделя я с Марин Бодаков.
"Казах му, че много стихотворения са ми се натрупали, но искам да включа в нея и друг вид текстове – фрагменти, бележки, сънища, а той ми каза да давам смело. Окуражи ме."
В работата си по книгата авторът се съобразява със забележките и коментарите, които отправя Бодаков.
"Съобразих се с тях, пратих му отново, но разговорът по независещи от двама ни причини прекъсна, но това е книгата и главно заради Марин я има, защото той ме окуражи да бъде в този вид", поясни Иванов.
"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София, точно тази, до която вече нямам достъп и същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан. Защото имаме обща литературна памет, но това, което най-много ме вълнува е натрапливото сегашно време в стихотворенията му. Като назовава поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото, а то ни обсажда все по-плътно, сякаш ни уверява, че ни има, това е колкото и забавно, толкова и съдбовно – назовава доброто и го има, а доброто най-често е закрилящо", пише писателят Марин Бодаков за литературата на Стефан Иванов.
Закрила, прегръдка и литература, като антидот на нищото.
"Нищото" унищожава страната Фантазия и ние всеки път сме принудени, ако искаме да продължим да живеем с фантазия, със свобода, с желание за промяна, с воля за нещо добро да измисляме нови и нови думи или поне да преподреждаме и да припомняме старите. Защото "нищото" си върши безусловно и категорично своята работа, има желанието да е по-простичко, по-чисто, по-прегледно, ако може нищо да няма", посочи авторът на книгата "Без мен", позовавайки се на любима класика – "Приказка без край" (Михаел Енде).
Иван Димитров за книгата "Без мен":
"Едно от усещанията ми е, че присъстват два типа текстове в тази книга, едните са по-интровертни, лични, а другите по-социални, обществени, но авторът е по-ударен и краен в социалните, другото, което може да стресне читателя е редуването на стихотворения с есеистични дневници. От една страна това ти нарушава ритъма на четене, а от друга ти носи повече съдържание, 400 страници от книга, която традиционно не се издава в съвременната българската литература."
"Много съм щастлив от работата си с Бояна Павлова, тя направи дом за тези думи", каза поетът Стефан Иванов за художественото оформление на своята книга.
"Имам усещането, че бясно започва да изчезва една сила на вкуса, започват да липсват личности, но си мисля, че доброто и свястното ще видят по-светли дни в бъдеще", изтъкна още той.
Още за "Без мен" и има ли нужда от нови издателства в българската културна среда, чуйте в разговора с двамата поети.
В Радиокафе гостуваме на Община Мирково. Анелия Бургазлиева е общински съветник и с нея започваме разговора за развитието на региона, традициите и обичаите: "Дойдохме да живеем в Мирково преди 13 години. Бе най-сериозното решение да продължим живота си тук, след като се роди първото ни дете. Първо направих детски оркестър в Златица. Задавам тона с..
С Теодор Караколев от "Български архитектурен модернизъм" за няколко събития, свързани с архитектурното течение между двете световни войни: "Идеята за обиколката (11.5 в 15 ч.) на малките пет кьошета бе да направим обиколката на 5.5, но бе Великден и не стана. Малките са една от легендите на София, за разлика от големите. Запазена е архитектурата от..
Журналистка тормози оперен ас Световният тенор Петър Райчев отхвърля ухажването на Надя Герева и тя засипва операта с доноси срещу него Първият българнски тенор с международно признание, Петър Райчев, отхвърля домогванията на журналистката Надя Герова и тя започва да пише доноси срещу него до полицията и директора на операта, който по онова..
Родният дом на най-нежния лирик в българската литература - Димчо Дебелянов е любимо място за работа и вдъхновение на всеотдайния и решителен копривщенец, за когото ще разкажем днес. Той се казва Петко Теофилов - първият директор на Дирекция “Музеи” в град Копривщица: Още снимки - в линка .
Димитър Рангелов , разказва за неговото изобретение – разследващо куче робот: "Роботиката е лично моя страст от 8-9 клас. Магистратура и все напред, близо 12 години. Тя е в моето портфолио - технологии, наркотици, убийства, експлозиви. Хората обичат криминалета - филми, книги. За съжаление, истината си е истина. Моята докторантура е свързана с..
Ролята на младежите и младежките организации при формиране на младежки политики в ЕС с Антонина Димитрова и Габриела Тодорова от НПО Активни политики: "За съжаление, младите хора нямат голяма роля в планирането на младежките политики. Канени са на кръгли маси, където да им се чуе мнението, но трябва да се търсят други начини. Никога в разговор не..
" Ако съдим книгата по корицата " – проект на The convo ангажира популярни български артисти, които претворяват корицата на Българската Конституция – говорим с Добромир Джуров и Иван Хадживеликов от НПО The convo и един от артистите - Кирил Златков: "Фондацията ни е от половин година с цел да помага представянето дейността на НПО. Всеки един от..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
Краткотраен дъжд