По думите му тази реформа не бива да се прави принудително:
"Аз съм голям привърженик на технологиите, но съм и голям привърженик на това, че хората сами трябва да изберат начина, по който да го правят. Ще дам такъв пример: както никой не ни принуждава да пращаме електронни писма, можем да пращаме и хартиени по пощата. Но вече никой не го прави, защото е по-лесно, по-удобно, по-бързо, съхранява се цялата информация. Хората са започнали да го правят не защото някой ги е принудил, а защото са видели удобството. Мисля, че по същия начин трябва да се процедира и с електронните рецепти."
Той посочи, че е задължително лекарите, които работят със НЗОК да използват електронен подпис, но има някои медици, които не са "на ти" с електронните технологии и поради това паралелно би било по-добре да останат и хартиените рецепти. Освен това каза, че следващите стъпки са, че с навлизането на AI във всички сфери на нашия живот, в това число и в здравеопазването, медицината ще става все по-високотехнологична. Една от възможните посоки на развитие е да се събират данни отдалечено. Друга посока на развитие е диагностиката, като изкуственият интелект вероятно ще бъде по-добър от човека в това, да се постави точна диагноза в образни и лабораторни изследвания. Третата посока е роботизираната хирургия, която включително и в България намира все по-широко приложение.
Относно забраната за откриване на нови болници в страната д-р Кацаров каза:
"Това за мен е груба грешка в здравната политика. Забраната за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности е всъщност забрана за развитие. Развитието на която и да е сфера минава през създаването на нови субекти и внедряването на нови технологии."
Д-р Кацаров сподели, че качеството на медицинската помощ не е добро, като това не е субективна оценка, а е на база на медико-статистическите показатели. Ние в продължение на десетилетия имаме едни от най-лошите такива в ЕС по отношение на предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, детска смъртност, продължителност на живота, обща смъртност и т. н. Достъпът до медицинска помощ също до голяма степен е затруднен:
"Той е затруднен по две линии. Едната е чисто регионална - ние имаме огромни регионални диспропорции в предлагането на медицинска помощ, вкл. на първична, извънболнична медицинска помощ. Има цели райони, където има един единствен личен лекар на десетки километри, да не говорим за болница. Другата линия е много високото ниво на доплащане. Ние сме на едно от първите места в ЕС по доплащане от джоба за получаване на медицинска помощ. Почти половината от парите, които даваме са пари от джоба за доплащане. Това е друг тип ограничение на достъпа - хората, които нямат достатъчно пари са затруднени да отидат и те не получават такава помощ по икономически причини."
Според думите му по отношение на общественото здравеопазване също сме изключително слаби. Той даде за пример тютюнопушенето, което е забранено, но забраната не се спазва. Качеството на въздуха, храните и др. също са с лоши показатели.
"Ние имаме един генерален проблем на развитието на нашата държава. Ето, 20 години вече сме в ЕС, а ние продължаваме да сме най-бедните, най-малко да живеем, най-нещастните и т. н. Имаме генерален проблем с развитието си като държава и мисля, че оттам произтичат проблемите", коментира д-р Кацаров.
В деня на Световния ден на здравето, Центърът за защита правата в здравеопазването, заедно с Фондация "Жени и Александър Дърводелски" за втора поредна година обявява Конкурс за студенти по медицина за наградите на Фондация "Жени и Александър Дърводелски". Темата е "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?" Всеки желаещ да участва в конкурса е поканен да напише и изпрати есе на тема "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?". Освен есето, участникът трябва да представи попълнена информационна карта, кратка автобиография (формат Europass) и удостоверение, че е записан, като студент за учебната 2022-2023 година. Всички участници ще получат Грамота, а класираните на първите 5 места ще получат и парична награда в размер на 1000 лева. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в София на 2 юни 2024 г.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..