По думите й инициативата датира преди повече от 25 години, като музеят е бил първият, който е стартирал с популяризирането на програми за восъчната техника за изписване на яйца.
"Ние започнахме, а след нас останалите музеи подеха тази инициатива и мисля, че днес като резултат се появи една изключително пъстра картина, в почти всеки български музей да има организирани подобни ателиета, в които да се представя тази техника. Друго, което е любопитно е, че в последните десетилетия се появи буквално и професията "майсторка на писани яйца". Такъв традиционен занаят няма. Да, в традицията, разбира се жените, които са с по-голям художествен усет, които имат чувство за хармония са правели най-красивите яйца", сподели гл. ас. д-р Мишкова.
Тя отбеляза, че изписването е част от цялостната образователна програма свързана с празника, в която се говори и за това, какво са правели ден след ден в Страстната седмица нашите предци. Някога те са раздавали по около 500 яйца, с което не бихме могли да се справим, защото живеенето според традицията изисква други часови интервали и ангажименти. Днешните хора са много по-ангажирани и трудно биха могли да намерят толкова много време, за да изпишат толкова яйца, посочи гл. ас. д-р Мишкова. И добави:
"Тук, в тази област не мисля, че изкуственият интелект би могъл да се справи. Първо, защото за да се изпишат яйцата се работи върху една особена форма, самото яйце има издатини, които трябва внимателно да се следват, а и черупката е доста податлива на счупване. Тъй, че все пак се изискват някакви умения, възможност и усет за работа с този материал", каза тя.
Първото червено яйце наречено "перашка" има най-голяма сила. То се прави от най-възрастната жена в къщата, след което тя трябва задължително да докосне с него челото и бузите на децата, защото се смята, че червеният цвят носи здраве, а червенината по бузите винаги е била символ на добро здравословно състояние. Перашката се поставя в домашния иконостас, а за следващата година, когато дойде новият Великден, по счупването му и състоянието на вътрешността се гадае каква ще бъде годината.
"В миналото нашите предци са ползвали естествените багрила, а в специалната ни програма, която е свързана с празника има раздел за някогашните багрила. Тъй като времето, с което разполагаме е недостатъчно и ако чакаме използването на естествени багрила за да направим своите яйца всяко едно занимание трябва да тече минимум по два часа. Поради тази причина ще прибегнем до хранителните бои, но в работните листа, в презентацията, която съпътства нашите занимания с децата задължително се обръща внимание на това, кой от цветовете, по какъв начин е бил добиван и какво би могло да се ползва у дома. Целта ни е децата да придобият различни умения, които след това да приложат и в домовете си", отбеляза гл. ас. д-р Мишкова.
Според думите й в годините на традиционното общество козунаци не е имало. Те навлизат у нас след Освобождението и това е мода, която е характерна за тогавашните български градове. По селата са се правели обредни хлябове, които са били месени от най-чистото и качествено бяло брашно.
Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей. Цената за едно посещение за дете е 8 (осем) лева, като е необходимо предварително записване.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..