На 12 април отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 година е осъществен първият космически полет. В предаването “Радиокафе“ гостува д-р Светослав Александров от “Космос.бг", който следи в реално време всичко, което се случва в Космоса.
Космическата надпревара и нейната “кратка“ история.
“Много хора ще кажат: Eто – 1957 година “Спутник“, 1961-Гагарин, 1969-имаме човек стъпил на луната, но можем да се върнем още по-назад, защото разработката на ракетите е много сложна задача. Преди повече от 100 години, великият руски учен Константин Циолковски се сеща за самата концепция, която по-късно заляга в основата на многостепенните ракети. В последствие се появяват и други ракетни учени, един от които е американецът Робърт Годард, който създава първата ракета с течно гориво. Голям напредък се отбелязва по време на Втората Световна война, когато под ръководството на Вернер фон Браун в Нацистка Германия са направени големи крачки в развитието на ракетната техника. Тогава е разработен първият ракетен двигател с турбо помпа, който заменя предходния двигател задвижван чрез резервоар с гориво под налягане, посочи Светослав Александров. Разказът му за съдбата на тези ракети след поражението на Германия, може да проследите в разговора.
В началото на 50-те години, руснаците създават копие на голямата немска ракета “Фау-2“ – ракетата R 1, която впоследствие еволюира до R7 така наречената “Легендарна Семьорка“, създадена на базата на опита, почерпен от Германия. Благодарение на тази ракета през 1957 година става възможно изстрелването на „Спутник“, а през 1961 и на човек в Космоса – Юрий Гагарин, разказа още д-р Светослав Александров.
Тренирането на кадрите
Преди да се стигне до изпращането на хора в Космоса са правени опити с животни. Руснаците предпочитат да работят с кучета–мелези, от които най-популярно е кучето Лайка изпратено през 1957-а, няколко години по-късно Белка и Стрелко, които се завръщат живи на Земята и едва тогава се пристъпва към тренировка и подготовка на космонавти, които тренират в камери с кислород, където поради човешка небрежност се случва трагичната смърт на един от съветските космонавти, отбеляза той.
След добре научения по трудния начин урок, първият полет на човек към Космоса е факт през 1961-а.
Началото на космонавтиката у нас се полага в по-късен етап, по време на Програма „Интеркосмос“, в която Съветският съюз си сътрудничи със страните от “Източния блок“. Добиваме голям опит с разработката на прибори, подходящи за измерване на космическата плазма, а много по-късно се стига до изстрелването на първия български космонавт Георги Иванов, през 1979 година, разкри още д-р Светослав Александров и допълни:
“България има традиции, нещата не се ограничават и не свършват само с Георги Иванов или Александър Александров. Може би малко хора знаят, че ние сме държава, която е разработила дозиметричният прибор, един изключително лек прибор, с размер на мобилен телефон или химикалка, който се използва широко много години на различни космически мисии. Той е разработен от Института по космични изследвания към БАН, 2008 година летя до Луната на борда на индийска мисия, през 2016 в Европейска мисия разработена от Русия „Екзо Марс“, отново лети наш дозиметричен прибор, чието приложение е да измерва космическата радиация, а данните които предоставя са изключително надеждни и качествени“.
“България не спира своето развитие и ще продължава, още повече, че у нас се развиват и космически фирми като EnduroSat, която произвежда спътници, а от тази година ще произвежда до 10 спътника на месец. Това са микроспътници и за нас е особено важно да се развиваме в тази област, защото тя на Запад е много динамична, а в случая ние вървим в крак с технологиите", отбеляза д-р Светослав Александров.
Налична ли е днес космическата надпревара, кога ние свободно и спокойно ще можем да стигнем до Космоса, какво е участието на страната ни днес в развитието на тези процеси, чуйте в разговора на Алекс Илиева с д-р Светослав Александров от “Космос.бг“.
В предаването "Форум" този четвъртък водещият Лъчезар Христов разговаря със седмичните коментатори по следните теми: Решението на Конституционния съд за изборите, ЦИК и провеждането на избори в България; Кабинет на малцинството или преговори с "Демократична България"; ГЕРБ с два сценария след преизчислението на мандати; Трети бойкот на..
"Националният план за редките болести – приоритет или забравена тема?“ бе надслова на състояла се пресконференция в София, на която бяха обсъдени нуждите и проблемите на хората с редки болести у нас. Членовете на сдружение "Редки болести България“ – Националният алианс на организациите на хората с редки болести в България, посочват,..
“Асоциация за развитие на брокерите на имоти“ е домакин на първото обсъждане на законопроект, касаещ посредническите услуги при сделки с недвижими имоти, представени от “Национално сдружение недвижими имоти“ (НСНИ) и съответно от “Национално сдружение брокери на имоти“ (НСБИ)“. В момента дейността на брокерите попада под регулацията на Търговския..
На 3 март Софийската филхармония ще гостува в Букурещ с българска програма. Диригент е Найден Тодоров, а солист – пианистът Георги Черкин. Програмата включва "Нестинарски танц“ от танцовата драма "Нестинарка“ на Марин Големинов, Концерт за пиано и оркестър №3 в си бемол минор, оп.31 от Панчо Владигеров и Симфония №1 на Веселин Стоянов...
Сексуалните злоупотреби с деца нарастват силно през последните години в глобален план, като България не е изключение, предупреждават от Национална мрежа за децата, на сайта на обединението от граждански организации, работещи за деца. “За 2022-2024 г. по данни на Европол за тежката организирана киберпрестъпност, същата се е увеличила с над 300% както в..
С промяна в дневния ред, която измести питанията към кмета в началото на заседанието, започна днешната сесия на Столичния общински съвет. Някои от тях породиха спорове, но бяха изкривени от лични нападки и обвинения, вместо да се подчинят на конструктивен диалог и аргументативни изказвания. В декларация, изчетена в началото на заседанието, от..
Дирекция "Спорт и младежки дейности" в Столичната община стартира фотоконкурса "В крачка". Той е насочен към младите хора на София от 15 до 29 г., които могат да бъдат професионалисти или непрофесионалисти и обичат фотографията. Целта на конкурса е да насърчи творчеството и индивидуалното изразяване чрез фотография. Конкурсът започва през март, а..