"Веднъж прекосиш ли океана" с премиера за България

"Моята история започна оттук, от София, където започнах да се занимавам с театър още в тийнейджърските си години. След това заминах за Мадрид, където учих театрална магистратура, а след това получих стипендия Фулбрайт и заминах за Ню Йорк, където учих образователен и социален театър. В момента живея между София и Мадрид, опитвам се да бъда и на двете сцени и една от основните теми, които ме вълнуват е животът на българските артисти в чужбина", сподели тя.

Новакова живее в чужбина от 9 години, като с течение на времето е свикнала да е извън България. Завърнала се е на стария континент, защото по думите й в Европа и в европейския театър намира повече от това, с което тя се занимава. Това е така, защото тук е по-силно застъпен авангардният и експерименталният театър.

"Бих казала, че той не е възможен в Ню Йорк по-скоро, защото темите, които вълнуват обществото са по-далеч от мен и ми трябва повече време за да успея", каза Новакова. Представлението, което е било изиграно в САЩ е било разказ за български артисти емигранти и американската публика е споделила, че то им е помогнало да осъзнаят кой живее около тях и как се чувстват хората, които виждат на сцената, но не знаят какъв е бил техният път.

"Аз където и да отида имам нужда да говоря за България и колкото повече се отдалечавам, толкова повече започвам да мисля за нея и тя присъства във всичко, което правя. Има артисти, в чиято работа това не се вижда. "При музикантите е по-различно, отколкото при писателите и театралите. Някои от нас имат нужда да създадат една малка България, други имат нужда да се отделят възможно най-много", посочи тя.

Новакова отбеляза, че действието се развива на самолет, където самата тя е прекарала много време през последните две години. Представлението е "вербатим", което означава, че думите от интервютата с артистите са пресъздадени такива, каквито са, с всички паузи и с всяко поемане на въздух.

"Бих искала България да има един съвременен образ, да присъства със съвременното си изкуство и това, което се случва в момента. Да има една реалистична представа за себе си - нито да искаме да има идеализиран образ, нито принизен. Както казва моят преподавател: изкуството може би не може да промени света, но ние трябва да се занимаваме с него така, сякаш това е възможно", каза тя.

Представлението ще се играе на 21 април 2024 г., неделя от 19 ч. в зала 2 на Топлоцентрала.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.