"На първо място аз се възприемам като творящ човек и на второ като активист. От седем годишна свиря на флейта, първо учих в Плевенското музикално училище, после в Бургаското. След това започнах с поезията, съвсем от малка пиша, после дойде киното и визуалните изкуства, театърът, с всичко се занимавам по малко, правя и арт инсталации", сподели талантливата поетеса.
Защо ни е нужна днес поезията?
"Поезията на първо място е самоизразяване. Даже да не показваме поезията си винаги, според мен е важно всеки човек да пише за да е по-спокоен и да не изкарва емоциите си на другите хора. В крайна сметка специално в наши дни поезията е терапия и после можеш да се свържеш с други хора. Има много смисъл в поезията", каза тя.
По думите й идеята на конкурса е да създава междукултурен диалог и така се е запознала с много хора от различни страни. Стихотворението "Дървото с некролозите" се е появило, когато нейният баща е бил в кома, тя е видяла едно дърво с некролози и двете са се съчетали в стих, споделя Славкова. Тя отбеляза, че поезията й е универсален код за общуване, защото поставя общочовешки теми за семейството, паметта и смъртта. Освен поетеса тя е и активист, работи за Грийнпийс, като в момента домакинства младежкото пространство "Магнит", където се провеждат най-различни безплатни събития:
"Събитията не са само екелогични, имаме артистични и социални събития, като тепърва ще го развиваме за да стане общност от активни млади хора."
Най-голямата от трите си сестри Славкова се е запалила по еко активизма от своята майка, а от баба си, която пък е филолог е наследила любовта към литературата. Поради липса на свободно време не чете толкова активно колкото, когато е била малка, но все пак на две седмици прочита по една книга, споделя Славкова. Любимият й поет е Христо Фотев, но харесва много и творчеството на Георги Господинов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Във второто издание на "Форум" тази седмица д-р Галя Манчева и Ирина Илиева бяха провокирани и коментираха следните теми: Кое създава идентичността ни като българи ? Уникалните богатства и качества на родината като местоположение, ресурси, традиции, хилядолетната история, постиженията на хората. Какво (не) правим за славата на България? Според..
Какво трябва да направят жените, за да запазят по-дълго здравето си? Катя Василева разговаря по темата с д-р Васил Бранков - специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина . Разговорът започна хронологично – от най-младите, през теми за здравното образование – превенция, фертилитет, преминаването на дамите през..
В София се провежда 38-то общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), където местна и централна власт влизат в общ диалог за основни приоритети и предстоящи задачи в контекста на редовно правителство, но и на редица предизвикателства наследени от миналите години. Кое е най-важното от днешния диалог между..
В Световния ден на енергийната ефективност неправителствени организации призоваха публичните институции да прекъснат с кампанийността при обновяването на жилищния фонд в България и да се премине към работеща и постоянно действаща система, така че да се създадат условия за планиране и прогнозиране на целия процес. Експертите от..
Басистът Веселин Веселинов-Еко и пианистът Милен Кукошаров са сред утвърдените джаз музиканти у нас. Двамата съмишленици предизвикват себе си в редица импровизации в музиката. Те разказаха в предаването “Радиокафе“ за “Приключение в света на огледалните молекули “ – музикална интерпретация на молекулярно ниво. “Аз намирам..
Първото в България фрийрад ски и сноуборд състезание, което дава възможност за участие на деца и младежи, няма да изневери на практиката и тази година отново очаква всички малки скиори и сноубордисти, които искат да се включат в надпреварата в дълбокия сняг на Витоша. Витоша X Lines ще се проведе за девети пореден път. “Имаме девет категории за..
Понятието феодализъм и съвременните му интерпретации ще бъдат представени на дискусия на 6 март 2025 г., от 13.00 ч. в зала "Акад. Иван Евстатиев Гешов“ в централната сграда на БАН. Събитието се организира като част от дейностите по проект "Исторически хамелеони“, реализиран от Института за балканистика с Център по тракология при Българската..