Пред Радио София Валерий Пощаров, Ваньо Димитров и София Павлова представиха изложбата и новото българско списание за фотография Obscurus, което излиза днес.
Има значение по какъв начин фотографията е осмислена и по какъв начин илюстрира една по-широка концепция, за да може да бъде припозната, обясниха събеседниците.
Преди дни Валерий Пощаров спечели първата награда в категория "Портрети" в конкурса за професионални фотографи на Sony, с проекта си, в който заснема бащи и синове.
„Отделният кадър не е това, което беше. Това, което в момента се търси в световен план, са проекти, които имат мащаба да погледнат света по един различен начин“, каза Валерий Пощаров.
Именно липсата на платформа, която да обединява смисъла на фотографията, кара Ваньо Димитров да се обърне към идеята за сп. Obscurus.
„Проектът Obscurus стартирах преди две години. Тук, в България, ни липсва подобна платформа и медия, като съдържание и визия. Идеята беше да застанем рамо до рамо с чуждестранни такива“, каза Ваньо Димитров.
Именно фотографията е това, което обединява Валерий Пощаров, Ваньо Димитров и София Павлова.
За да покаже богатството от кина на София в миналото, София Павлова се обръща към различни институции, откъдето събира архивни кадри на вече несъществуващи кина.
„Целта ни беше в една визуална игра да съпоставим миналото с настоящето. Първоначалната цел беше всеки един архивен кадър да има сегашно отражение, за да може окото да направи тази разлика – какво е било преди и какво е сега. В последствие установихме, че няма как да съберем всички кадри и да ги съпоставим преди и след. Например кино „Одеон“ не е било на това място, на което е сега“, обясни София Павлова.
„Невидима София: изчезналите киносалони“ ще видим през обектива на фотографите Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..