Събитието се организира от Студентски клуб на япониста - доброволческа организация, създадена от студенти от специалност „Японистика“ към СУ "Св. Климент Охридски". Нейната цел е да подпомогне развитието на студентите и разпространението на Японската култура сред българската публика. Занимава се с организирането на различни културни събития, най-голямото от които е Фестивалът на японската култура „Бункасай“.
Пред Радио София Снежана Маркова и Пламен Бочев споделиха, че целта на фестивала е да бъдат представени природните елементи през светогледа на японеца.
„Светогледът на японеца е доста широкообхватен, затова ни трябваше нещо като символ, с който да представим това, което искаме да покажем. Счетохме, че най-добрият пример, който можем да използваме е вълната край Канагава“, каза Снежана Маркова.
Студентите използват и други пет елемента от японската култура, с които да запознаят посетителите на фестивала.
„Другите пет започват от класическата китайска митология, както казахме водата, огънят, земята и металът. Когато те се слеят, когато започнат да работят заедно, те създават целия свят около нас. Тъй като водата е в основата на почти целия живот, ние решихме, че тя ще бъде нашия светоглед за тази година“, обясни Пламен Бочев.
Студентите по „Японистика“ добавиха, че водата символизира преходност, има посока, не спира да тече, точно както и животът.
Фестивалът „Бункасай“ започва на 12 май, от 12.00 часа и ще протече на няколко части.
„Първата част от 12.00 ч. до 16.00 ч. се случва в Центъра за източни езици и култури в Софийския университет, до метростанция „Опълченска“. Там сме подготвили стаи по интереси, които нашите студенти подготвят всеки петък. Имаме чаена церемония, на която нашите студенти се обучават, имаме обличане на кимоно, курсове по ръкоделие, имаме стая по аниме и манга, където феновете могат да се запознаят с нещо ново. Има и изненади - да кажем, че са около 9-10 такива места, които могат да се посетят. Накрая ще се насладим и на малко хапване“, уточни Пламен Бочев.
„Втората част ще се проведе в Аулата на Софийския университет, където сме планирали да представим сценична част – демонстрации на бойни изкуства, песни, танци и пиеса“, каза Снежана Маркова.
Входът за Фестивала на японската култура – „Бункасай“ е свободен.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Красимир Недялков – известен дизайнер и изпълнител, организатор на наградите за мода, шоу и бизнес: "Наградите са на 10 октомври, винаги се опитвам да правя нещо различно. Ще имам ководещ робот. Интересът е огромен, но пространството е бутиково. Гостите са строго поканени. БНР също е сред номинираните. Работя с много голяма лекота, с желание, това..
Георги Михалков – известен български режисьор и мениджър на Сити марк арт център е първият ни гост и същевременно домакин, тъй като изнесеното ни студио се намира именно там: "Спектакълът бе по инициатива на създателя на фестивала в Балабановата къща Мила Павлова. Това бе първият прочит на великолепния превод на проф.Шурбанов миналата година. На..
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..