"Този филм е нещо, което не можа да се побере в стоте часа кино време и докато трябваше да решавам какво да остане във филмовата версия и какво да падне се роди идеята да се направи албум. Първоначалната версия на филма беше около три часа, но тъй като не съм скандинавски режисьор, който може да си позволи да прави филми по седем часа и повече, реших да не измъчвам публиката и да оставя стоте часа за гледане, а всичко останало, което е било много хубаво, но не е влязло във филма да бъде издадено под формата на текст. И така започнахме с екип да сортираме ценните неща, които искаме да бъдат публикувани", каза режисьорът.
Албумът, който е визуален разказ съдържа снимки на фотографа Любомир Андреев, както и портрети дело на Явор Попов. Реализацията на филма е отнела на Василев повече от 20 години, като е започнала със срещата му с Толев.
"Аз имах щастието да попадна при някого, който можеше да ми даде убедителни отговори. Това, което е респектиращо при Ваклуш е, че тази духовност, за която той говори и която е формирал в своето учение е преживяна. Тя не е прочетена от книги, компилирана и по някакъв начин обединена от него. Той няма достъп до никакви книги и всъщност преживява нещо, което е прозрение. Преживява своите прозрения без да има достъп до външна информация. На мен ми беше интересно как той започва да формулира своите концепции на "човешки" език, ползвайки културата, до която е стигнал света", каза Василев. И допълни:
"Това, което мен много ме промени е да не търся духовността навън, извън себе си. Също така да не смятам, че материята е нещо лошо, както повечето хора, които се занимават с духовност определят материята като проблемна. Ваклуш казва: не отричайте материята, а я одухотворявайте."
По думите на режисьора, тъй като Ваклуш изповядва идеята за еволюцията, в нея няма грешки, а има натрупвания и обучителни процеси. В този смисъл идеята за греха е нещо като слана, която е попарила душата ни и според Ваклуш е време да се освободим от това бреме на съзнанието.
"Да внушаваш на някой, че е грешник, това всъщност и психологията може да се изкаже, това всъщност е да фрустрираш човек. Вместо да го освободиш и да му кажеш ти не си грешен, ти просто си неразвит, ти просто си незнаещ, трябва да се научиш как можеш да се саморазвиваш и всъщност една от основните тези на Ваклуш е, че човек е бог в развитие. Това е изключително оптимистична идея на бъдещето, аз не знам по-оптимистична идея да има на света. И затова смятам, че Ваклуш е излъчил едни от най-трансформиращите идеи за човека на третото хилядолетие. И ако се чудим каква е съдбата ни и какъв е смисълът, да, смисълът е да бъдем богове в развитие и по някакъв момент след три хиляди години най-вероятно да бъдем боговете на планетата", отбеляза Василев.
"Ваклуш казва, че съществуваме, но не живеем. Ние консумираме някакви енергии за да изпитваме кратковременни удоволствия от живота свързани с консумация. А това, което той е прозрял е, че човек трябва да се научи да бъде, а не само да е. Защото само това, което успяваме да бъдем е това, което вземаме като богатство на душата си. Всичко друго е съкратим остатък. Това, което сме имали не можем да го пренесем в духовния свят, то е част от гравитацията на планетата", добави той.
Филмът бележи голям успех, има над 115 прожекции, имал е турне в България и Европа, като предстои пътуване на лентата в САЩ. Според думите на Василев идеите на Толев се зараждат в Америка и се наричат "недуалистично мислене". Осъден заради антикомунистическата си дейност Ваклуш прекарва време в затвора, където развива духовните си идеи. Това "събуждане" в него го кара да види света в неговото единство и да формулира път, по който то да може да бъде постигнато, наречен от него "път на мъдростта".
"Път вече на знанието, а не само на вярата. Защото религиите дават вяра, но понякога вярата може да стигне до ужасни глупости, да вярваш в какво ли не", каза Василев. И допълни:
"Ваклуш нарича хората "събожници". Тоест, не да се усетим като роднини, братя и сестри, ами да се усетим на ниво роднини в своята духовност, а не само в своята кръв, каквато е братството. Или пък роднини на ниво националност, етническа принадлежност, тоест раса. В този смисъл човек трябва да преодолее ограниченията на физиката, защото роднинството на ниво физика е лимитирано и създава конфликти. Така се воюва племе с племе, семейство с друго семейство, държава с държава. Това са животинските периоди в нас, това не е зло. Това е нееволюиралото още, когато животното иска да утвърди своите територии и се бори за ресурс."
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..