За първи път от много години днес университетите в страната не отвориха врати, с изключение на провеждане на дейности с неотложен характер.
КНСБ и „Подкрепа“ заявиха, че отменят планирания протест, но Съветът на ректорите съобщи, че такъв все пак ще има.
След протестното писмо от ректорите на държавните и някои частни университети, кабинетът реши заложените в бюджета 39 милиона лева да бъдат изплатени със задна дата от началото на тази година. В петък служебната власт обеща още 41 милиона лева за висшите училища.
„Ние сме за отлагане на протестните действия. Не може по време на успешни преговори да правиш протести". Това заяви пред БНР тази сутрин проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат "Висше образование" към КНСБ.
"Заплатата на професор в университета е 2110 лева, на доцент е около 2000, 1900 - на главен асистент и малко над 1800 - на асистент. Съчетаването на научна и учебна дейност прави тежка натовареността на преподавателите в университетите.
Подкрепяме протеста. Той е не само за повишаване на заплатите, но и за изпълнение на Закона за висше образование. Основният проблем остава устойчивото финансиране на университетите. Този протест цели да се получи един ангажимент от политиците“, каза пред БНР проф. Тони Спасов, зам.- ректор по научноизследователската дейност в СУ.
Проф. Вълчева смята, че проблемите ще бъдат решени до 30 юни, но отбеляза, че протестната готовност остава.
От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от своя страна настояват също да бъдат включени в постановлението на Министерския съвет, с което се урежда част от увеличението на заплатите в държавните университети.
След насрочване на протести, събитията се развиха динамично, обясни пред БНР-Радио София синоптикът Анастасия Кирилова – председател на синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ в НИМХ:
"В резултат на активността на синдикатите, бяха подписани споразумения с повечето политически партии за предоставяне до 30 юни на 184 млн. лева за висшето образование и науката, включително и за НИМХ. Затова ние решихме да отменим протеста до срока на споразуменията."
Кирилова припомни недофинансирането на НИМХ. През последната изминала година увеличение на заплатите там няма. Това внася напрежение в работата и затруднява намирането на кадри.
В случай, че не се реализира договореното, протестите ще бъдат възобновени, подчерта председателят на синдиката в Метеорологичния институт.
За допълнителното финансиране се очаква поредица от срещи на ръководството на синдикалната организация "Висше образование и наука" към КНСБ, на Министерството на финансите, на НИМХ и на МОСВ.
Все още не е изчислена нужната сума за Метеорологичния институт, но тя трябва да бъде съобразена със заложените начални заплати в Закона за висшето образование.
Чуйте разговора на Катя Василева.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали