Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Писателката Петя Кокудева разказва:

За езика, пътешествията и културата

Петя Кокудева
Снимка: Радио София

Петя Кокудева е журналист, писател и пътешественик. Родена е на 17 септември 1982 г. в Смолян. Завършва английска езикова гимназия, а голямата ѝ тийнейджърска мечта е да учи журналистика. Става бакалавър по телевизионна журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а после завършва магистратура по литература и творческо писане. Работи няколко години като репортер за вестник 168 часа и Дарик радио.

Повече от 15 години тя е копирайтър в творческите отдели на рекламни агенции. Пише рецензии за детски книги във вестник „Култура“ и е авторка на многобройни пътеписи за различни издания. Редакторка е на детски книги, езиков артистичен аниматор на деца (eзиков клоун).

В деня на празника на българската писменост и култура 24 май, писателката бе гост в предаването “Радиокафе“.

"Този празник за мен сякаш е не само днес, той е ежедневие“, сподели тя. И разказа как при посещението си в едно училище открива заедно с децата колко са красиви езиковите грешки.

"Пожарогасител, може да е и поражогасител – гасител на поражения, би било чудесно да има и такова изобретение. Ето как и през смеха и грешките влизаме в езика, за да достигнем до правилното и вярното“, разкри Петя Кокудева.

"Най-много съм свързана с ежедневния, разговорния език, бях поразена от това което открих, след като прочетох книгата „Кратка история на езиците“ (Торе Янсон), как езикът е свързан със социалния живот, политиката, с това кой доминира и кой е в подчинена позиция. Ние на практика не можем да сложим на всеки феномен и явление българска дума, просто защото то не е вкоренено в българския бит и начин на живот“, посочи тя. По думите й, “взетите“ думи в езика ни не са повод за притеснение, ако паралелно с тях действа и обратната съпротивителна сила – “българският език да си остане могъщ и заемките да си вървят“, пояснява писателката.

В разговора ще стане дума и за проекта "Графонетика“, понятие съчетано от думите „графос“ и “фонос“  – “звуча“ и “пиша“, и събира думи, които са общи по звучене и изписване от славянските, балканските и европейските езици.

“Патагонци, тролове и още мои роднини“

"Книгата се казваше по много други начини през годините докато работех по нея, но това заглавие ми стоеше като мечта, която нямах смелост да сложа на корицата“, разкри Петя Кокудева за своята книга и въпреки че заглавието звучи малко шантаво, то получава одобрение от издателя Манол Пейков.

Защо "патагонците“ са й роднини, чуйте в разказа на Петя, при нейното посещение в Патагония, за нейните нови пътешествия със „Синята палатка“, които са най-често събирателни – на история, преживявания и езици от всички места по света.

За да се вдъхновите, потопете се в цялата цветна палитра, в разговора на Даниел Ненчев с Петя Кокудева в звуковия файл. 


По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Чадър може да ви потрябва, ама срещу слънце или против дъжд?

Слънчево, над Западна България - и облаци, в София - до 30°

Днес ще бъде предимно слънчево. След обяд над западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури, ще има условия за градушки. В планинските райони явленията ще са интензивни. Ще продължи да духа до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са..

публикувано на 26.06.24 в 07:15

"Форум", 25.06.24: Брендо се предаде на полицията

Гости в днешното предаване "Форум" бяха доц. д-р Александър Христов и Тодор Терзиев. Част от обсъжданите теми бяха: Появяването в България на Евелин Банев (Брендо) Вариантите за съставяне на правителство Предизборната кампания и какво трябва да се случи, за да се вдигне избирателната активност Ще състави ли Румен Радев партия..

публикувано на 25.06.24 в 18:17

Лято в планината - какво трябва да знаем?

В летния сезон освен морето много хора предпочитат да отидат в планината. Уикенд преход или по-дълъг, дори Ком - Емине, винаги трябва да бъдем добре подготвени. От какво зависи подготовката ни и какво трябва да знаем, разказва Александър Киричев от Софийски планински клуб. Той посъветва туристите п ърво да проучат маршрута - коя е началната и коя..

публикувано на 25.06.24 в 17:21

Безплатна помощ за засегнатите от хранителни нарушения

Всеки с хранително разтройство може да се свържи с безплатна линия за подкрепа. Тя е инициирана от д-р Елисавета Павлова (обучител и психолог), основател на Асоциация УНИКАЛ, с участието на обучени специалисти към онлайн Академията "Емоции и хранене" на асоциацията. Линията за "Безплатно изслушване и подкрепа при проблемно хранене" окуражава хора,..

публикувано на 25.06.24 в 16:29
Авторът е доктор по икономика

Хазартът - история, специфики, регулации, бъдеще

Задълбочено проучване на спецификите на хазартния бизнес и неговото развитие по света и у нас, преглед на възникването и еволюцията му, регулациите в България, Европейския съюз, САЩ, Азия, Австралия, както и подробности за зависимостта към игрите и последствията представя д-р Кристиян Иванов в съвсем новата книга "Хазартът. Вчера. Днес...

публикувано на 25.06.24 в 16:09

Половината от лекарите у нас - жертва на агресия

Социологическата агенция "Тренд" по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС) представи резултатите от двете социологически проучвания: сред лекарите и сред обществото, във връзка с насилието над лекари . Всеки втори лекар у нас е ставал жертва на агресивно поведение, като 11% от лекарите са ставали жертва на физическа агресия от пациентите си..

публикувано на 25.06.24 в 15:17
Между 1879 и 1920 г. Цариброд е център на околия в Княжество/Царство България. Между 1941 и 1944 г.  е в пределите на България. През 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.

Как живеят наши сънародници непосредствено след западната ни граница?

Какво може да събере или да е общото между професор по история на спорта и един лекар? Проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев сякаш ги боли, когато разказват за последиците от Ньойския договор, подписан през 1919 г. и когато България е принудена да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци нашите Западните покрайнини -..

публикувано на 25.06.24 в 14:58