Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.). Това означава, че почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.
„Индексът показва, че за половината от учениците няма насрещно търсене в икономиката, сравнявайки разпределението на учащите по сектори и на заетите с професионална квалификация по сектори, включително на местно ниво“, каза пред Радио София Зорница Славова от ИПИ.
Тя добави, че през тази година, индексът бележи лек спад. По думите й, силно е увеличен приемът на деца, които изучават специалности, свързани с IT сектора, за сметка на хотелиерството и ресторантьорството, както и селското стопанство.
„Избрали сме шестте най-големи сектора, които обхващат повече от половината ученици в професионалното образование. Над 22 000 ученици обхващаме“, обясни Славова.
Тя уточни, че изследването обхваща шест сектора - селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.
„Тези, които са с професионално образование, заетостта им е много по-висока - с над 7% от заетостта на тези, които остават със средно образование. Въпросът е, че за половината от тях няма насрещно търсене в момента. Но рейтинговата система на висшите училища в България, която се разработва от МОН показва, че и всеки трети висшист работи на позиция, която изобщо не изисква висше образование“, изтъкна Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
От анализа става ясно още, че е нужно гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.
Съответствието между специалностите в професионалните гимназии и реалната заетост е най-високо в Добрич, Сливен и София.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес вятърът ще се ориентира от северозапад, в Източна България от североизток, ще се усили и с него ще нахлува студен въздух. Облачността над почти цялата страна ще се увеличи и на места ще започнат превалявания от дъжд, който с понижението на температурите, вечерта и през нощта срещу вторник във високите полета, Предбалкана и североизточните райони ще..
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..