Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман.
Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са били български и са управлявани от българските боляри. Освен това името Йоан е било задължително за българските владетели, посочват двамата историци.
Съществуват десетки исторически документи, доказващи, че през 14-и век влашкият митнически контрол е бил български, а първият влашки митнически закон е на дядото на Дракула - Мирчо Стари.
Прародителят на Дракула е боляринът Басар, погребан в историческата църква „Св. 40 мъченици“ в Търново. Открит е и неговият пръстен, поясни историкът проф. Пламен Павлов.
“Басар е очевидно или прародител на бесарабите, на династията от българо-кумански произход, или просто е някой от тях. Така че връзките им с Търново са категорични. Това на практика са владетели, които имат и българска идентичност“.
Прототипът на известния от художествената литература и филмите граф Дракула е говорел чист български език, твърди историкът и археолог проф. Николай Овчаров.
“Всички знаят за увековечения в романа на Брам Стокър легендарен „вампир” Дракула. Разказът за него обаче е непълен, ако не се каже на какъв език е говорел и мислел той. Това име е прякор, докато самият герой е историческа личност, живяла в епохата на османското нашествие – княз на Влахия – Йоан Влад Трети Цепеш (1448-1476). Благодатна почва за наблюдения в тази насока дават стотиците запазени грамоти на влашките князе и приближените им аристократи от периода XIV-XVII в. По форма това са кратки официални документи за административни, политически и съдебни дела, за дарения, за покупко-продажби на имоти и др. Още първите изследователи на тези грамоти – Юрий Венелин и Любомир Милетич, категорично ги означават като „влахо-български“ и подчертават, че са писани на български език“, обяснява ученият.
Припомня думи на академик Любомир Милетич:
„Ние вече смеем изобщо да заключим, че във Влашко до края на ХV и най-късно до половината на ХVІ в. още голяма част от болярските семейства е била българска“. Това е голямата болка на историци и езиковеди в днешна Румъния, защото се оказва, че между ХІV и ХVІ в. живеят, управляват, печелят победи или търпят загуби най-великите им национални герои като Йоан Мирчо Стари, Йоан Влад Трети Цепеш Дракула или Йоан Михаил Храбри", допълва проф. Овчаров.
По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други официални документи е много близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския елемент – Угровлахия вместо България.
Представителите на влашката и молдовската знат се назовават с българската титла „болярин”, която е славянизирана форма на прабългарската „боил”. Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се делят на „велики“ и „мали”. Напълно еднакви са и дворцовите титли като „меченосец“ („мечоноша“) и „столник“. Множество са и примерите при административните служители. Българските длъжности като „съдия“,“десеткар“, “житар“, “сенар“, “винар“ и др. се появяват във влашките и молдовските документи като“съдец“,“десетник“,“житничар“, "сенар“, "винарич“, допълва ученият.
Още интересни подробности в разговора на Гергана Пейкова с проф. Пламен Павлов, историк, преподавател във Великотърновския университет, изследвал историческите хроники от 13-ти и 16-ти век, заедно с проф.Николай Овчаров.
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..