В най-бедния на енергоносители континент България изостава с "позеленяването"

публикувано на 29.05.24 в 15:25

Снимка: CWP Europe

Разговор с Петър Попчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Средната глобална температура през 2023 година е надхвърлила прага от 1,5 градуса по Целзий, определен в Парижкото споразумение, заявиха от Службата за климатични промени "Коперник" на ЕС. Светът вече се намира на „непозната територия“, каза по този повод Джим Скеа, председател на Междуправителствената експертна група по изменение на климата на ООН.

Климатичните, икономическите и геополитическите нови реалности изправят Европа пред труден избор – от една страна Старият континент трябва да „пришпори“ реализирането на Зеления пакт, а от друга - да помисли за своята енергийна, технологична и ресурсна независимост и в същото време да запази конкурентноспособна своята индустрия.

Устойчивата политика на компаниите, тяхната отчетност и прозрачност също имат своя значителен принос към "позеленяването" на континента.

Какъв е енергийният потенциал на България? Какви последствия вече се наблюдават за бизнеса в резултат на климатичните промени и как компаниите да се адаптират към тях? Какво е бъдещето на мобилността?
Отговорите на тези и още въпроси поставя предстоящия 15-и Зелен форум на 4 юни с участието на представители от ключовите институции, бизнеса, анализатори и експерти с доказан авторитет.

"Реалността е по-скоро обнадеждаваща. Европейската зелена сделка се развива съгласно намеренията и плановете, отбеляза пред БНР-Радио София д-р Петър Попчев, изпълнителен директор на Фондация Нет Зиро Международна мрежа за климата, участник във форума.

Той не скри сериозната конкуренция, която страните от Стария континент срещат в лицето на САЩ и най-вече Китай.

"За съжаление българската енергетика и българската икономика през последните години не намери единно решение и в момента страната ни е по-скоро сред изоставащите. Симптом за това е и липсата на енергийна стратегия - коментира още експертът. - В сложната ситуация на глобална зелена трансформация, в сравнение със САЩ и Китай, Европейският съюз изостава най-много и е изправен пред най-много предизвикателства по отношение на собствени ресурси. Ние сме в най-бедният на енергоносители континент."

Той припомни, че България също е подкрепила решението на ЕС в центъра на енергийната система да бъдат поставени възобновяемите източници, беземисионните технологии, но ние все още "си влачим краката". Продължаваме да развиваме ядрена енергетика, имаме слънчеви дни и вятър по Черноморието.

По думите на д-р Попчев, България упорито отказва да се насочи и приложи децентрализация в производството, разпределението и търговията с енергия.

След промените, приети през април, Европа след 2030-2034 г. ще разчита главно на зелена електроенергия.

Предизвикателствата и пред развити индустрии са свързани с 9-те "чисти технологии". В тези области Китай доминира, но ЕС иска да изземе до 40% от производството.

В България има желание и експерти, но няма достатъчно законодателна и политическа воля за по-бързо подобряване в тази сфера, посочи още Петър Попчев. Иначе възможностите за развитие са огромни.

Чуйте разговора на Катя Василева.

Д-р Петър Попчев е дипломат от кариерата. Заемал е редови и ръководни длъжности в българските дипломатическите представителства в Лагос, Женева /Конференция по разоръжаването/, Брюксел /НАТО/, Дъблин и Виена /ООН, ОССЕ, МААЕ/. С присъединяването на България към ЕС е назначен за посланик за специални поръчения по енергийна сигурност и изменение на климата. Бил е съветник на няколко министри. През 2020 г. основава Фондация Нет Зиро Международна мрежа за климата, която работи на доброволни начела. Той е неин президент и изп. директор. Пише, публикува и консултира по въпроси на международните отношения, ЕС, НАТО, енергетика и климат.

Снимка: manager.bg