"През последните 10-15 години от това, което ние наблюдаваме от една страна самите музеи се осъвременяват. Те правят все повече програми, все повече изложби. Например програмите към деца и семейства се развиха изключително много. Вече почти няма музей, в който няма програма насочена към деца. Като човек от "Музейко" мога да кажа това отблизо", сподели Герчева.
По думите им времето, което настъпва през последните години е време, в което всяка институция, която иска да е съвременна трябва да предложи преживявания според очакванията на хората. Програмата е събрала американски с български музейни специалисти, за да може да се говори за конкретни идеи за изложби.
"Тази програма доказа, че има нужда, има възможност и има потенциал за хората в България, тези, които работят в музеите, или работят за музеите като дизайнери или архитекти да развият идеите си повече", добави Герчева.
Вече има три издания на Академия "Муза" в Дряново, Плевен и Благоевград, където са се били влюбили не само хора, които работят в музеите, но и извън тях. Следващото издание на Академия "Муза" ще се състои през октомври във Враца
Програмата е едногодишна, магистърска, но тя може предизвика интерес към по-млади хора, които тепърва влизат в музеи, в хора, които сега вече са там и в хора, които като дизайнери и архитекти работят за музеите и имат интерес да развиват отношение в тази насока. По думите й подборът на преподаватели е ключов, като самият преподавателски екип е интердисциплинарен и насочен в това, да работи със студентите в различни дисциплини.
Този процес никога не е бил научен, ние искаме да го подредим и да помогнем на всички, които са включени в програмата да го усетят по-лесен и да им дадем инструменти да го направят по-лесен. Най-важният фокус на магистърската програма е "разказването на истории" върху стабилна научна база, споделиха те.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..