623 млн. лева достигат дълговете на държавните болници, а на общинските – 205 млн. лв.
Сред държавните болници най-големи задължения са натрупали УМБАЛ „Александровска“ (65 млн. лв.), УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (64 млн. лв.) и УМБАЛ „Св. Георги“ (56 млн. лв.).
Дълговете на лечебните заведения растат и това е показател за тяхното финансово управление, каза пред Радио София Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
„Когато лечебното заведение е голямо, то може да си позволи чрез голямото количество услуги да има и големи приходи. Проблем се случва, когато то е много малко и не може да осигури тези приходи и започва да задлъжнява или когато лечебното заведение е от такъв вид, че да се наложи то да извършва по-сложна специализирана дейност“, обясни Георгиева.
Тя добави, че за да спре трупането на задължения е необходима промяна както в плащането на болниците, така и в здравната карта.
„Ние имаме в момента определен брой болници, те са твърде много за територията на страната. Част от тях са частни и функционират на същия този пазар. Те имат само частично изисквания за това как да функционират и какви заплати да плащат. Другата част, които са държавна или общинска собственост, също са много на брой. Голяма част от тях са малки и не могат да достигнат концентрацията на услугите, която е достатъчна, за да се спазват тези изисквания да се предоставят качествени услуги на тяхната територия. Следователно трябва да вземем решение ще имаме ли тази мрежа, която в момента е доста широка, или ще вървим към концентрация на лечебни заведения, към обединяване на болници, към освобождаване от системата на лечебни заведения, които не могат да изпълняват болнични услуги, по една или друга причина и след това да кажем това ли ще е финансовият модел, с който ние искаме да плащаме на тези лечебни заведения, които функционират в системата“, уточни Петя Георгиева.
По думите й, големият проблем на здравната карта е, че тя не дава оптимален вариант на разпределение на болничните медицински услуги на територията на страната. Според нея по-добрият вариант е в една област да има една голяма болница вместо три малки, тъй като концентрирането на услугите ще доведе и до по-доброто им качество.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...