Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националното външно оценяване се оказва излишно?!

Снимка: Радио София

Подготовката за Националното външно оценяване (НВО) в VII клас коства много усилия и стрес на учениците, учителите и семействата без никакви доказателства, че това се отразява положително на академичното и социално-емоционалното развитие на подрастващите. Тъкмо напротив: фокусирането върху тестовете измества автентичния смисъл на образованието и пилее по непростим начин интелектуалните и емоционални сили на подрастващите.

Опасна е и тенденцията за увеличаване на натиска върху учениците в IV клас в името на всевъзможни класации между училищата и използването на резултатите като вход към различни прогимназиални паралелки. Това посочват сред аргументите за създаването на петицията, нейните автори, сред които и Ирина Манушева. Тя разказа подробности по темата пред Радио София.

"Проблем е какво изобщо измерваме с тези външни оценявания. Те бяха въведени преди повече от 15 години с идеята да очертават всяка година една обективна картина на състоянието на образованието в страната, да се изясняват проблемите на ниво училище, на ниво община, област и на ниво образователна система в цялата държава. Да се проследяват ефектите от различни мерки и реформи, които се предприемат. За съжаление така и не си отговорихме на въпроса какво точно се опитваме да измерим, как го измерваме и как използваме резултатите, които получаваме. На всичкото отгоре така и не можахме да постигнем стандартизирани изпити, които да позволяват да се проследяват тенденциите през годините. Поради това, всички външни оценявания, които се провеждат в момента не е много ясно какъв е смисълът от тях, въпреки, че за тях отива много голям организационен и финансов ресурс", подчерта Манушева.

Относно частните уроци тя посочи, че освен, че се разширява ножицата между училищата се задълбочават и социалните неравенства. Международните изследвания показват, че най-важното е всички деца да имат равен достъп до качествено образование. 

Съществува ли цялостна визия за тези НВО-та?

"Всичко, което се прави в тази образователна система се прави на парче. И това е също един от много големите проблеми. Липсва ни един сериозен и задълбочен анализ на това какво се случва, какви са истинските проблеми и какви са истинските потребности на всички участници в образователната система. Предприемат се някакви малки козметични промени тук-там и в учебни програми, и в съдържанието на изпитите, и във времето", каза тя.


Един от сериозните проблеми са тестовете, тъй като в седми клас минимум една година децата се готвят единствено и само за тестове, което спъва тяхното развитие. Това е така, защото учениците се фокусират върху налучкването на отговори, наизустяването и правенето на преразказ, посочи Манушева. Доклад на PISA сочи, че творческите и креативните способности на българските младежи са много ниски.

"Има много хора и в самото министерство, има страшно много учители и директори, които се опитват да работят в правилната посока, но цялата ни система, това, което изискваме общо всъщност е безкрайно сбъркано. И дори да го прилагаме в най-добрия му вариант, то пак ще дава грешни резултати, защото приоритетите ни са объркани", каза тя.  

По думите й петицията трябва да даде сериозен обществен дебат по темата. В нея наред с другите проблеми много хора разпознават и задължителното профилиране, което е било въведено със закон от 2016 година. При него децата дори да не искат да кандидатстват са длъжни да го направят. Въпреки предупрежденията на международни организации, че профилирането трябва да стане на по-късна възраст, у нас децата са принудени да направят своя избор на 13 или 14 годишна възраст. Изборът е решаващ, ограничен и някои видове паралелки с професионална или профилирана насоченост са екзотика. Такива са например паралелки с физика и история.

"Децата нямат никакъв проблем с усилията и трудностите, те имат проблем със смисъла. Когато те не виждат смисъл в нещо, естествено, че не полагат усилия. Аз не познавам човек, който когато не вижда смисъл в нещо е склонен да полага усилия и то по цял работен ден всеки ден, защото те са ангажирани с училището много", каза Манушева.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15