Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Националното външно оценяване се оказва излишно?!

Снимка: Радио София

Подготовката за Националното външно оценяване (НВО) в VII клас коства много усилия и стрес на учениците, учителите и семействата без никакви доказателства, че това се отразява положително на академичното и социално-емоционалното развитие на подрастващите. Тъкмо напротив: фокусирането върху тестовете измества автентичния смисъл на образованието и пилее по непростим начин интелектуалните и емоционални сили на подрастващите.

Опасна е и тенденцията за увеличаване на натиска върху учениците в IV клас в името на всевъзможни класации между училищата и използването на резултатите като вход към различни прогимназиални паралелки. Това посочват сред аргументите за създаването на петицията, нейните автори, сред които и Ирина Манушева. Тя разказа подробности по темата пред Радио София.

"Проблем е какво изобщо измерваме с тези външни оценявания. Те бяха въведени преди повече от 15 години с идеята да очертават всяка година една обективна картина на състоянието на образованието в страната, да се изясняват проблемите на ниво училище, на ниво община, област и на ниво образователна система в цялата държава. Да се проследяват ефектите от различни мерки и реформи, които се предприемат. За съжаление така и не си отговорихме на въпроса какво точно се опитваме да измерим, как го измерваме и как използваме резултатите, които получаваме. На всичкото отгоре така и не можахме да постигнем стандартизирани изпити, които да позволяват да се проследяват тенденциите през годините. Поради това, всички външни оценявания, които се провеждат в момента не е много ясно какъв е смисълът от тях, въпреки, че за тях отива много голям организационен и финансов ресурс", подчерта Манушева.

Относно частните уроци тя посочи, че освен, че се разширява ножицата между училищата се задълбочават и социалните неравенства. Международните изследвания показват, че най-важното е всички деца да имат равен достъп до качествено образование. 

Съществува ли цялостна визия за тези НВО-та?

"Всичко, което се прави в тази образователна система се прави на парче. И това е също един от много големите проблеми. Липсва ни един сериозен и задълбочен анализ на това какво се случва, какви са истинските проблеми и какви са истинските потребности на всички участници в образователната система. Предприемат се някакви малки козметични промени тук-там и в учебни програми, и в съдържанието на изпитите, и във времето", каза тя.


Един от сериозните проблеми са тестовете, тъй като в седми клас минимум една година децата се готвят единствено и само за тестове, което спъва тяхното развитие. Това е така, защото учениците се фокусират върху налучкването на отговори, наизустяването и правенето на преразказ, посочи Манушева. Доклад на PISA сочи, че творческите и креативните способности на българските младежи са много ниски.

"Има много хора и в самото министерство, има страшно много учители и директори, които се опитват да работят в правилната посока, но цялата ни система, това, което изискваме общо всъщност е безкрайно сбъркано. И дори да го прилагаме в най-добрия му вариант, то пак ще дава грешни резултати, защото приоритетите ни са объркани", каза тя.  

По думите й петицията трябва да даде сериозен обществен дебат по темата. В нея наред с другите проблеми много хора разпознават и задължителното профилиране, което е било въведено със закон от 2016 година. При него децата дори да не искат да кандидатстват са длъжни да го направят. Въпреки предупрежденията на международни организации, че профилирането трябва да стане на по-късна възраст, у нас децата са принудени да направят своя избор на 13 или 14 годишна възраст. Изборът е решаващ, ограничен и някои видове паралелки с професионална или профилирана насоченост са екзотика. Такива са например паралелки с физика и история.

"Децата нямат никакъв проблем с усилията и трудностите, те имат проблем със смисъла. Когато те не виждат смисъл в нещо, естествено, че не полагат усилия. Аз не познавам човек, който когато не вижда смисъл в нещо е склонен да полага усилия и то по цял работен ден всеки ден, защото те са ангажирани с училището много", каза Манушева.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Времето ще бъде предимно слънчево

Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне, сутринта на места в равнинната част от страната ще има условия за намалена видимост или ниска слоеста облачност, информират от Националния институт по метеорология и хидрология. През деня времето ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен югозападен вятър. Ще духа слаб, в Източна България до умерен..

публикувано на 29.10.25 в 06:15

"Форум", 28.10.25: Бюджет 2026 – прогнози и очаквания

Във вторник, темите от деня в предаването "Форум“, коментира Милен Керемедчиев - дипломат, бивш заместник-министър на икономиката и на външните работи. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Бюджет 2026 – прогнозите и очакванията - Провалената среща Тръмп-Путин в Будапеща - Американските санкции над "Лукойл" и "Роснефт" -..

публикувано на 28.10.25 в 18:41

Приемната грижа лекува "счупеното" детство

Половината приемни деца са ставали обект на клюки в квартала, а 57% от приемните деца са третирани като "различни" в училище. Това сочат данните на Националната асоциация за приемна грижа, която проведе първото по рода си национално непредставително проучване за отношението към децата в приемна грижа през погледа на техните приемни родители...

публикувано на 28.10.25 в 17:25
Або представи новата си книга

Романът "Неадекватните" на Або - призив за размисъл и действие в образователната система

Або е писател, редактор и преводач, живял на четири континента, в много градове, учил и преподавал във Великобритания. След престой в Перу като студент, той пише дебютния си пътепис “Поводи за връщане“. Освен това, превежда произведения на световни автори като Джордж Оруел и Брайън Кокс, като така допринася за диалога между културите. Неговата..

публикувано на 28.10.25 в 17:07

Една четвърт от българите успяват да спестяват

Една четвърт (25%) от българите спестяват, като за една година броят на спестяващите граждани се е увеличил с над 170 хил. души – това показва проучване на "Тренд" за навиците ни на спестяване, по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика. Най-много спестяваме за спешни случаи и инциденти - 64% от запитаните са отговорили така. Близо..

публикувано на 28.10.25 в 16:12
Зорница Христова - писател и организатор

Първо издание на "Философски закуски за възрастни" ще се проведе във Френския културен институт

Първо издание на инициативата Философска закуска за възрастни, на тема "Страхът на родителите "  ще се проведе на 30-ти октомври във Френския културен институт. Френската поредица “Философски закуски“ е на детската писателка Брижит Лабе и двама преподаватели в Сорбоната. Т я е предназначена за деца в начална училищна и..

публикувано на 28.10.25 в 15:47

Павлина Илиева: Заради спрените екскурзии до Русия, загубите за бранша ще бъдат сериозни

Европейските санкции срещу Русия и Беларус достигнаха организирания туризъм. С 19-ия пакет от ограничителни мерки, ЕС наложи пълна забрана на туроператорите да предоставят всякакви търговски услуги за пътувания до тези две страни. Това включва не само пакети, но и спомагателни услуги като визова помощ или продажба на билети, а наказанията за..

публикувано на 28.10.25 в 15:16