Доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) по поръчка на фондация "Глас" разкрива как хомофобията и борбата с нея може да се отрази на българската икономика.
В него се изтъква, че пълните права и приобщаването на ЛГБТИ+ хората (с различна сексуална ориентация) са свързани с по-високи нива на икономическо развитие и благосъстояние.
Водещо е разбирането, че по-доброто включване на тази общност разширява потенциала от човешки капитал на икономиката, увеличава възможностите за развитие на способностите, уменията и продуктивността чрез по-добър достъп до образование, по-добри здравни резултати, достъп до обучение и др.
Освен това приобщаването се отразява положително на производителността на труда и структурно подобряване на икономиката.
Хомофобията и дискриминацията се изразява в редица неблагоприятни въздействия, включително и по линия на влошеното психическо здраве и механизмите със справяне с травматичните преживявания.
Прегледът на международните индекси дава доста консистентна картина на ситуацията в България. Неизменно страната се класира на едно от последните в Европа (или дори на последното място) що се отнася както до правата на ЛГБТИ+, и още в по-голяма степен – по отношение приемането им от страна на обществото. Липсват индикатори, които да сочат към съществено подобрение на средата или на общественото мнение през последното десетилетие.
Макар че през 2023 г. Парламентът прие важни промени в Наказателния кодекс, благодарение на които някои престъпления вече се наказват с по-тежки присъди, когато мотивът за извършването им е свързан със сексуалната ориентация на пострадалия, българското законодателство в голямата си част остава ретроградно по отношение правата на ЛГБТИ+ общността в страната.
От изключителна важност за недопускането на дискриминация на база на сексуалната ориентация и приемането и включването на ЛГБТИ+ общността са политиките на компаниите, опериращи в българската икономика. Равнопоставеността на работно място позволява отключване на потенциала и кариерно развитие на служителите и носи и чисто икономически ползи за компаниите и обществото. Прегледът на дейността на
множество компании в България показва различна степен на приемане и прилагане на специални политики по отношение на различната сексуална ориентация.
Големите компании по-често приемат и прилагат политики за включване на ЛГБТИ+ общността. Частните компании отделят по-голям ресурс (финансов и времеви) за корпоративна социална отговорност и странични от основната им дейност начинания. В държавните компании като цяло няма такива политики и дейности. Повечето компании, в които има специални политики и дейности са международни компании, които привнасят добри практики в страната.
В Доклада се разглеждат и оценки на ефекта от въздействие на хомофобията и дискриминацията върху туризма, миграцията и демографските процеси, върху потенциала за иновации, върху инвестициите и други.
Чуйте повече по темата в разговора на Антония Каменичка с Адриан Николов от ИПИ и Симеон Василев от фондация "Глас".
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..