Традиции има за всеки ден

Гостуваме на празника на софийския квартал Ботунец. В началото с нас е Анета Кокоева - главен експерт в кметство Ботунец:

"Името е от местността Ботунчица. Живеят около 6800 души, ДКЦ, детска градина и голямо училище с деца от ромски и турски произход. Центърът за култура, изкуство и образование се радва на интерес от малки и по-големи ученици. Гордост е и над стогодишното ни читалище.

Кварталът ни е едно много добро място за живеене както за млади семейства с деца, така и за всякакви хора, търсещи спокойствието на малкото селище, но и близостта на големия град. Ние сме с най-високата раждаемост в общината. В детската градина и училището винаги има свободни места за нови желаещи, затова и броя на записаните от други квартали на София се увеличава с всяка година.

На територията на квартала се намира и язовир Ботунец, който е едно много приятно място за разходка и отдих и е дом на много различни видове птици и риби. От различни орнитоложки дружества идват и заснемат гнезденето и местообитанието на пернатите обитатели на язовира.

Жителите на Ботунец са заети предимно в леката промишленост, търговията, земеделието. Близостта до центъра на София благоприятства намирането на желаната работа и безработицата в квартала е много ниска. Различните етноси съжителстват много добре от дълги години. Ако възникват проблеми, то те са по-скоро на битова основа, а не етнически.

Районът е богат на интересни културни и исторически забележителности, на много църкви, манастири и параклиси, като Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“. 

Носи се мит за скривалища в подножието на планината, за които се смята, че са проходи, които достигали до резиденцията на Тодор Живков. Местните хора твърдят, че при евентуална война през този проход могат да избягат или да се скрият страшно много хора, защото има предположения, че той преминава през цяла Стара планина."

Иван Захов – готвач, краевед, приготвя празничния курбан:

Църквата ни е от 1904, грижим се за нея, да ни е жив и здрав свещеникът. Аз съм от силно вярващо семейство, баба ми успяваше, битовото християнство бе широко разпространено, постеше се в сряда и петък. Трябва да има промяна в съвременните баби, не всички са били възпитавани в такъв дух, достатъчно е да има желание.

Свекървите са си избирали бъдещите снахи по пеенето им. Традиции има за всеки ден. Лятото е време на много труд и не е имало много време за празнуване, но идва Петровден, трябва да има петленце, ако е постен ден, белият боб става бел петел. От дете родителите ми са ме обрекли да помагам. Може и да си е Божа работа да съм готвач. На пръв вид, шопската кухня е простичка, ползват се зелените джанки, лапад, лобода. По-едър добитък вече няма, но сутрин се чуват петленца."

Анна Симеонова е водещ на събитието, тя е от певческата група на читалището:

"Харесва ми да съм на сцена - като водещ, да пея и да танцувам. Танцувам от втори клас, пея от 13 годишна. В певческата група съм от 15 годишна. Харесва ми да се справям сама още от малка. Вкъщи се говори на български и турски. Искам да продължа в университет с корейски език и да стана преводач. 

Обичаме с приятели да ходим по библиотеки и на кино. С приятелите обсъждаме кой в какъв университет иска да отиде. Когато човек търси, намира. (слушаме я да пее "Назад, назад, моме Калино")

С нас е и Деян Русинов – преподавател по музика, ръководител на певческа група в читалище „Дене Кръстев 1992“:

"Отбелязохме 100 години на читалището, но нямаме сграда. Имало е културен дом за Кремиковци, пионерски дом. В читалището е имало духова група и певческа група, но за съжаление бабите си отиват една по една. Успяхме да възстановим и лазарките, и коледарите, последните са били преди 60-70 години. Предстои да възстановим жътварския ритуал, миналата година бе за пръв път. През 2021 създадохме певческа група "Звънчета". Сегашната е "Ручейче" с по-малки момичета, тези от първата вече са на други места. Участваме в много фестивали и срещи. 

Идеята на групата е не само да възпитава, а да изгражда децата като личности. Обучавам ученици в Ботунец и в Бухово. Аз самият уча магистратура. Няма еднозначен отговор за днешните подрастващи. Не крия, че децата харесват младите учители. Зависи от човека и от подхода. Опитвам се да покажа на учениците, че музиката е елемент на културата, влияе на нашите емоции, настроения, но и на съвременното общество.

Творчеството е неизменна част от моя живот. Образованието се нуждае от млади хора, които да поддържат тенденциите. Учебниците трябва да бъдат по-достъпни, но трябва да има предмет като нашия в Класическата гимназия - култура. 

Ценностите трябва да развиват нашия характер. Те донякъде се изповядват, донякъде са насложени отгоре. Трябва да изграждаме децата като личности, да имат отговорност към морала. Семейство, среда, културни институции - трябва да одухотворяват. Важно е човек да подбира и оценява. В Ботунец хората трябва да бъдат малко по-активни граждани. Лесно е да се пише в мрежите. На празника да бъдем малко по-обединени. За успеха трябва да мечтаем, но и да се трудим!"