Как живеят наши сънародници непосредствено след западната ни граница?

Какво може да събере или да е общото между професор по история на спорта и един лекар?

Проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев сякаш ги боли, когато разказват за последиците от Ньойския договор, подписан през 1919 г. и когато България е принудена да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци нашите Западните покрайнини - областите около Босилеград, Цариброд и Струмица и други. Тези територии и до ден днешен са отвъд българските граници.

А двамата наскоро участваха с диспут по темата на фестивал в Сливница.

"Пораженията, които нанася Ньойският договор на България, са огромни в икономическата област, в селското стопанство, в политическо отношение. България се превръща в напълно изолирана държава продължение на повече от 20 години. След като с д-р Янев прегледахме планини от документи, моето становище е, че ние все още робуваме на последиците от Ньойския диктат. За жалост нашите политици, научни среди, медиите не се интересуват от тези въпроси", коментира проф. Митев пред БНР-Радио София.

Той дори смята, че в Ньой е извършено криминално престъпление, подготвено и извършено чрез фалшификации, послужили за притискане на България по време на конференцията.

"България е била притисната в ъгъла, не е имала право да оспорва, да се защитава. Но да оставим моралната страна на въпроса и репарациите. Тези неща отминават, но това, което не се забравят униженията, мъката и нещастията на нашите сънародници. По мое мнение вече пето поколение там те продължават да живеят в условията на тежка дискриминация – психологическа, в социален план."

Родителите на д-р Валентин Янев са сред бежанците от тези места – върнали са се да живеят в актуалните граници на България. По думите на лекаря, който повече от 6 г. работи с проф. Митев по темата, сънародниците ни в Западните покрайнини са били подлагани и на драстична асимилация, на обезбългаряване, имало е и периоди на привидно даване на права и свободи – било е според състоянието на държавата и международното положение.

Двамата изследователи посочиха примери и от днешния ден.

За да учиш български в училище там, трябва да подадеш декларация с изрично искане. А това те прави белязан и едва ли не противник на държавната система.

Хората не смеят с непознати да говорят на родния си език, слагат „маската на сърбизма“, за да не бъдат преследвани или унижавани. Службите в църквите са на сръбски дори и в селища, където над 90% от населението е от българи.

Чуйте разговора на Мария Бояджиева.