"Категорично сме удовлетворени от изводите, които направи вицепремиерът и министър на финансите г-жа Людмила Петкова. Тя подробно обясни какво се случва на зададения въпрос от депутат. Отговорът беше, че извършеният анализ е доказал няколко неща. Първо, търговската надценка се движи и в момента и на свободния пазар в рамките на 15% от търговец към краен потребител. Второто нещо, което каза и което обуславя защо не е възможно мярката да влезе в сила от 1 юли, това е административната невъзможност тя да бъде въведена. Това е така, защото има юридически празноти, което са свързани с факта кой ще изпълнява контрола, коя институция, по коя методология ще се следи изпълнение на законодателството. Какви ще са санкциите при неизпълнение и най-вече какво би могло да се случи, ако пазарът бъде изкривен", каза тя.
По думите й най-добрата новина е свързана с факта, че чл. 5 ал. 15 от Закона за Данък добавена стойност няма да влезе в сила. Очакванията са той да бъде отменен по административен ред.
"За сега добрата новина е, че на пазара на хляб, най-евтиният хляб "Бял", "Добруджа" и "Типов" ще бъде гарантирано достъпен до всички български потребители. Но най-вече към тези 70% от българските потребители, които са над 3 милиона души, които употребяват този хляб ежедневно", сподели Кукушева.
Дали мярката за нулево ДДС върху хляба ще остане трайна?
"Много е рано да говорим за това. Мисля и очакваме, че в края на годината, когато се гласува Бюджет 2025 икономическите анализи ще докажат, че всъщност държавата не губи от някакво имагинерно събиране на ДДС на хляба, което беше в рамките на 30 милиона. Сега постъпленията от косвените данъци са много по-големи. Ликвидира се сивият сектор и най-важното - има директно отражение върху джоба на потребителите, които не плащат 20% върху цената на хляба", каза тя.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Изнесеното ни мобилно студио днес предава от Южния парк, където е поредното издание на „Реките на София“, на което гостуват и "Граждански будилник". Първи с нас са Айлин Юмерова – организатор на "Граждански будилник" и Захари Янко в – водещ и организатор на „Кръгла маса без маса“: "Заедно с Краси Костов от "Седемте посоки" сме подготвили..
Тази седмица Горна Малина празнува. Тържествата започнаха на 27 август и продължават до края на месеца. Традицията е общината да празнува в последната събота и неделя на август, обясни пред БНР-Радио София Ганка Христова , експерт "Култура и образование" в Община Горна малина. Тя разказа, че досега жителите са гледали кино под звездите и..
Пълното обновяване на втория подлез на "Орлов мост", който свързва Княжеската градина с ул. "Сан Стефано", приключи тази седмица, съобщиха от Столичната община. Според кмета на София Васил Терзиев, мястото е напълно преобразено и от тъмен, изоставен и вандализиран тунел е превърнато в осветено, сигурно пространство, център за изява на..
С концерт на Соня Йончева и Виторио Григоло, озаглавен "Италианска вечер", започна снощи фестивалът "Гала в София" на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски". Той ще продължи тази вечер с концерт на Соня Йончева, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, озаглавен "Големият финал" . "Гала в София" започва с "Италианска вечер" Не..
Държавата започна поетапно прехвърляне на имотите от бившето жп трасе от "Изгрев" до район "Слатина", върху което има планове Столичната община да изгради линеен парк с велоалея и съпътстваща инфраструктура към нея от гара "Пионер" до ВТУ "Тодор Каблешков". Това потвърди в ефира на БНР-Радио София кметът на район "Изгрев" д-р Делян..
Уволнената директорка на общинското предприятие "Паркове и градини" Милена Васева била неинициативна, не е предложила преструктуриране на дружеството и затова работниците били с ниски заплати. Това обясни като мотиви за отстраняването ѝ зам.-кметът по екология на Столичната община Надежда Бобчева пред БНР . Другото обвинение към Васева, заради..
Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите. "Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската..