Историята да спасиш едно куче

"Приютът ни съществува от почти 4 години. Тери е женен за българка, срещат се в Лондон и в търсене на по-добър и по-спокоен живот преди повече от 12 години се преместват в България. И когато се преместват тук, Тери за съжаление също вижда какво е положението в нашата държава с бездомните животни и това силно го смущава. Той става доброволец към Общинския приют към "Екоравновесие", сподели тя.

И добави, че всеки път Тери се стресира от условията, в които бездомните животни се отглеждат в приютите. Така се е породила идеята да направи приют, който да бъде различен от досегашните. Концепцията му е приютът да бъде различен от това, което са държавните приюти. Патерсън поясни, че квадратурата на едно куче трябва да е минимум 4 квадратни метра, а за съжаление в общинските приюти на тази площ пребивават над 4 кучета.

"Тери се вдъхновява как не иска да бъде един приют и създава нашия, който мисля, че е най-големият в България. Той е разположен на територията на 27 декара", каза Патерсън.

Тя отбеляза, че концепцията е доста успешна, защото няма кучета с поведенчески проблеми. По думите й с най-голям приоритет са кучета, които са пострадали и са били жертва на човешко насилие. Животните биват тествани, обезпаразитявани и ако имат заболяване - лекувани.

"Ние практикуваме само и единствено метод на поощряване - положителното поведение. За съжаление в България и на Балканите все още се практикува трениране на кучето от сорта на "сега ще ти покажа кой е шефът", "ще те напердаша", "ще те ударя с вестник ако се напишкаш", което за съжаление създава стрес в кучето и се получава малко ефект на "тенджерата под налягане". Иначе казано кучето ни слуша, но слуша на база на страх, а не на доверие", сподели Патерсън.

Според нея осиновяването е като "любовна среща", човек трябва да се влюби в кучето и осиновителите не трябва да подбират по красота, а по характер.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.