Адресите на любовта - Христо Смирненски

За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“

Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му.  Тя се затваря в себе си,  дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва.

Емоциите им са споделени, но разтърсващи, бурни и белязани от ревност. „Гледам сивата усмивка на Витоша и се мъча – защо във всички свои отношения с момичета съм можел да поставям всичко в юзди, да опаковам в сандъци и да определям: любов, флирт, скука, спорт, а защо с Женя въпроса не мога да го определя нито чрез математикатана чувствата, нито с логиката на ясната любов…”, пише Смирненски.

Формулата на тяхното единение е изречена от Христо: "Женя - това съм аз, аз - това е Женя!".

Повече за тази буря от чувства - чуйте в звуковия файл