Такъв свят описва дръзкият гръцки писател Никос Панайотопулос в романа си "Генът на съмнението". Книгата излезе от печат на 17 юли на български, с логото на издателство ICU и в превод на Ирена Алексиева. Никос Панайотопулос е роден в Атина през 1963 г. Автор е на сборниците с разкази Вината на материалите (1997), Почерк (2016) и Неспокойни тела (2020), както и на романите Дневникът на един извънземен (1998), Генът на съмнението (1999), Икона (2003), Децата на Каин (2011) и Съвсем сам (2018), издаден първо във Франция, на френски език, в поредицата "Какво означава животът за мен" на издателство Editions du Sonneur. Подробности разказа издателката Невена Дишлиева-Кръстева.
"Никос освен писател е и драматург, кинаджия, консултант по писане на сценарии за кино. Един много колоритен и прекрасен гръцки автор, много сърдечен човек също така. Срещнах се с него благодарение на моята приятелка Зорница София, която знаем също се занимава с кино и която неведнъж е работила заедно с него по сценарни проекти. И всъщност през киното книгата стигна до мен. До момента нищо негово не е издавано в България, той има 5-6 романа, много пиеси и неща свързани с киното", сподели тя.
По думите й книгата е много кинематографична и Зорница София е решила да направи сериал по нея.
"Действието се развива във втората половина на 21 век, тоест в нашето съвсем близко бъдеще. Много е странно как се напасват нещата в средата на 20-те, пише Никос преди десетина години, защото романът тогава излиза. Тогава има колосална криза в литературния и издателския свят, а тази криза отприщва поредица от всякакви събития и сътресения", каза Невена Дишлиева-Кръстева.
Тя поясни, че "ядката" на романа е "съмнението само по себе си като понятие и част от нашето ежедневие, ако се елиминира от живота ни до какво може да доведе".
"Когато хората знаят своето предначертано бъдеще и нямат никакви съмнения, то се отразява на всички нива на възприятия, на отношенията между хората. Наистина това води до страшни сътресения в обществен план", сподели издателката. И добави:
"Не искам да сравнявам с големите класики, но усещането докато четем е за едно дистопично минало, което изглежда притеснително близко до реалността ни. Истинското въздействие на тези дистопични романи е, че те всъщност предричат нещо, което има ядка в настоящето. Всичките тези творчески кризи и взаимоотношения между автори, които са не особено чисти, или има завист, има надпревара и какво ли още не, всичкото това изкристализира по много интересен начин."
Невена Дишлиева-Кръстева поясни, че ако човек е самовлюбен и не иска да види някои истини за себе си, по-добре да не чете книгата, за да не се натъжава. Освен на български романът е преведен на 7 езика.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...