Програмата Lebensborn (или „Извор на живот”), създадена от дясната ръка на Хитлер – Хайнрих Химлер, на 12 декември 1935 г., е отговорна за отвличането на над половин милион деца от окупираните страни. Похитените са определени като достойни представители на арийската раса, откъснати са от домовете си и са предадени за осиновяване на германски семейства.
Книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ разказва за тази шокираща конспирация през очите на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен.
Българското издание на скандалната история вече е по книжарниците в превод на Гриша Атанасов, който е и журналист, и специалист по книгоиздаване. В разговор по темата в предаването "Радиокафе“, той открои важния и малко познат аспект от историята, който е характерен за книгата.
“За времето на Втората световна война, Германия по времето на Хитлер и нацистката идеология, са изписани хиляди томове. Програмата “Lebesborn“, разбира се е споменавана, но като че ли досега не беше видяна през погледа на пострадалите от нея“, посочи Атанасов.
Ингрид разбира какво не е наред с нея, когато е на 58-годишна възраст. Тя цял живот е усещала отчуждение и студенина в семейството, виждала е документи с името Ерика Матко, което нищо не й е говорило, майка й така и нищо не й казва. Много по-късно тя открива тези документи с нейната история, едва тогава тя тръгва на истинско разследване, историческо, и не само, за да открие своите истински корени“, посочи преводачът.
Защо е малко известна програмата Lebesborn? Защото след войната има огромна неохота от страна на новите германски власти и от страна на другите държави, в които всичко се е случвало, да се говори по тази тема, самата организация Lebesborn e успяла да унищожи голяма част от архивите си, точно преди края на войната, допълни той.
Търсенето на истината отнема повече от десетилетие на Ингрид. Първо търси в Австрия, но се оказва, че селцето Залърсбун, не е в Австрия, а в Словения, където през 1942 година са събрали селото в двора на училището и са взели децата. Оттам е взета и малката Ерика Матко, едва на 9 месеца и вкарана в програмата Lebesborn, която остава държавна тайна и след края на Хитлерова Германия.
Много силно изразена в книгата “Децата, които Хитлер отвлече“ е тази липса на корени и психологическа откъснатост, които усеща тази жена и които усещат десетките хиляди деца, отгледани по този начин, изтъкна Гриша Атанасов.
В книгата си, авторката разкрива собствената си идентичност, но и подробно описва зловещия план Lebensborn.
Еманация на нацистката мания по расова чистота, той действа най-вече в Югославия и Полша, но също в Русия, Украйна, Чехословакия, Румъния, Естония, Латвия и Норвегия.
Така през лятото на 1942 г. в окупираната от нацистите Югославия, родителите на Ингрид, подобно на много други, са задължени да подложат детето си на медицински прегледи, за да бъде оценена расовата му чистота. Ерика Матко – русокосо и синеоко бебе на 9 месеца – според нацистките лекари отговаря на всички изисквания за "дете на Хитлер“. Откъсната от биологичното си семейство, тя е отведена в Германия и е настанена при двойка, лоялна към нацизма.
Ерика е преименувана на Ингрид фон Ойлхафен. В шокиращите си мемоари тя описва пътя на своята „германизация”, протекла сред бездушни „родители” и сиропиталища. Въпреки че нацистите са унищожили много доказателства за извращението Lebensborn, авторката открива редки документи, включително показания от Нюрнбергския процес за нейното собствено отвличане.
Само че тези разкрития поставят и много въпроси, включително за снизходителното отношение към известни нацисти, по една или друга причина избегнали възмездие за делата си.
Съвместно с разследващия журналист Тим Тейт, известен американски документалист, режисьор, който композира и оформя разказа й, Ингрид фон Ойлхафен пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че нацисткият режим педантично е унищожил истинската й самоличност.
Тим Тейт създава и документален филм по нейния разказ, а текстът е композиран така, че се чете като трилър, с голяма загадка, която се разкрива чак накрая. Много интересен е моментът, когато Ингрид, или Ерика Матко, открива своите истински родители и се среща с тях, посочи още Гриша Атанасов.
Какви поуки и паралели могат да се направят от тази история и защо тя е препоръчително четиво в нашето съвремие, чуйте от разговора на Гергана Пейкова с Гриша Атанасов.
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..
Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..