"Ние започнахме преди 4 и половина години, когато спонтанно една група хора се събрахме около параклиса на Александровска болница, с намерението да подкрепяме и да помагаме на болни хора и хора в затруднение, и хора, които нямат друга възможност, които по една или друга причина са сами без подкрепа. За съжаление обаче нашите добри намерения, както често става не се осъществиха. По простата причина, че след като минахме едно шестмесечно обучение, което проф. д-р Тома Томов самостоятелно създаде и проведе с нас и бяхме вече готови да влезем в "Пирогов" и в Александровска болница с уговорка с ръководството разбира се, имахме 37 подготвени доброволци за подкрепа на болни и умиращи хора, които са наистина в много тежко състояние, тогава дойде ковида. И знаете, болниците бяха затворени, а и не само болниците, хората дори не можеха да излизат от домовете си доста време. Тогава ние или трябваше да се разделим и да престанем да съществуваме като група, или за радост второто, което се осъществи - променихме това, което правим, защото имаше тази енергия и това желание да имаме една задруга, една общност, която да подкрепя хора в нужда", сподели той.
По думите му те са започнали да пазаруват, да готвят и да разнасят храна по домовете с личните си автомобили из цяла София. Тогава също е имало редица изпитания поради епидемиологичните мерки. Преди две години членовете на организацията са преминали с помощта на фондация BCause едно обучение, направили са кампания в интернет, като имат и DMS с думичката "добро" на номер 17777, който е на цена от 2 лв. "Доброволците на Свв. Георги" са се сдобили и с камионче, което важно, защото има и много бездомници, а особено през зимата топлата храна е нещо, което не само помага, но е и най-ясният израз на загриженост, категоричен е Петров. И каза:
"Сега има доста социални експерименти, при които известна личност е облечен като бездомник как бива подминаван на улицата, защото някак има в очите ни едно сито. Защото когато видим някой човек, който не ни изглежда достатъчно приветлив, или спретнат ние просто го изключваме. Не виждаме там човек. Виждаме само някакъв образ, който гледаме да загърбим, или да подминем. Ето това се стараем да променяме, а не толкова храната, която разбира се не е излишна."
До момента доброволците наброяват 102 души, като най-активните от тях са около 15. Раздаването на храна е всеки вторник, петък и неделя, като това е изпитание за хората, които ходят на работа тогава. На страницата на фондацията всеки път се излъчва на живо раздаването на храна и всеки може да види ако е дарил нещо, то къде отива. Много често се случва доброволците да се сблъскат с хора със зависимости и особености на характера, като се е случвало да ги обидят и нагрубят.
"Когато човек реагира с агресия, или с рязкост, това е обикновено защото той страда вътре в себе си", заяви Петров и добави, че това ги учи на смирение. И добави:
"Човешкото достойнство е много важно, то и в Конституцията го пише но при нас едно от основните правила е, че ние към всеки трябва да подхождаме и се стараем да подхождаме с уважение като му пазим достойнството. И като се държим с другия така, както очакваме той да се държи с нас."
На трети октомври организацията ще отбележи своя пети рожден ден при параклиса на "Александровска болница", където камиончето ще бъде изрисувано за да бъдат разказани историите на тези хора.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..