"Имам 40 и повече години стаж в сатиричния вестник "Стършел" и сме минали през различни периоди. Преди 1989 година знаете, че не беше възможно изобщо да има политическа сатира. Ако можеше да се осмиват политиците, това бяха западните политици. Можеше да се рисува Рейгън, но не и Тодор Живков. Да се пишат памфлети срещу капитализма, но не и срещу социализма. След промените, разбира се вече имаме свобода на словото и тогава беше един разцвет на сатирата. Сатирата тогава се превърна в едно много мощно оръжие за промените. И тогава след 10 ноември 1989 година избуяха много сатирични издания. Имаше по едно време 15 хумористични вестника, телевизионни предавания и др", сподели Вешим.
Той посочи, че политическата сатира от печатните издание се е пренесла в социалните мрежи. Но там не могат да се откроят автори, макар да има остроумни неща, защото авторът е полу-анонимен и не е ясно творбата негова ли е, или я е взел отнякъде. Социалните мрежи не са достоверен сатиричен източник, категоричен е писателят.
Защо политиците се обиждат?
"На ниската култура го отдаваме, на какво друго да го отдаваме. На нашите политици само костюмите им са широко скроени. Вижте там Пеевски и Борисов с какви широки костюми ходят. Истината е, че те са едни тесногръди хора, които не могат да погледнат по-далече от носа си. Те нямат никакво критично мислене за себе си, той затова Борисов подскача на всяка карикатура срещу него. Те нямат чувство за самоирония. Той много се дразни на карикатуристите, че го рисуват дебел. А пък карикатуристът е такова същество, което като види неговият обект на какво се дразни и го засилва това дразнение. И те започнаха да го рисуват още по-дебел, като видяха, че реагира на това нещо. А за Пеевски да не говорим. Разбира се, това са физически портрети, които не са истинска сатира. С недостатъците на хората може да се правят шеги, но не е това истинската сатира", коментира той.
Вешим сподели, че от година на година се наблюдават все по-неинтелигентни хора, които по някакъв начин управляват държавата. По думите му през 90-те години са имали сблъсъци с разни недоволни хора, но никой не е казал, че вестникът ще бъде спрян.
"А сега не мога да си обясня защо ГДБОП ще забранява някакъв сайт. Нужна е някаква интелигентност, за да разбереш какво е пародия и какво е истинска новина. Обаче от полицай каква искаш интелигентност", каза писателят. Той подчерта, че страната ни има куп проблеми:
"А ГДБОП са хванали с някакъв сайт да се занимават. Значи аз не виждам никакъв оптимизъм в цялата тази работа и като гледам как сме се устремили към седмите избори, дето сега викат, че нищо нямало да стане. Ами да прескочим седмите и да вървим направо в осмите", заключи Вешим.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..