Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци.
Данните сочат, че се очаква емисиите на парникови газове от производството и търговията с дрехи да се увеличат с 50% до 2030 г.
Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия.
"Има и други производства, които са замърсители, но специфичното при тази индустрия е, че тя в най-голяма степен стига до крайните клиенти – коментира пред БНР-Радио София Маргарита Асадурова от „Климатека“. – Абсолютно всички хора си купуваме дрехи и интересното е, че през XXI век отношението на хората в глобален мащаб към дрехите се промени. Появи се така наречената бърза мода, която свали цените на дрехите след поредица от спорни практики. Стигна се дотам, че една дреха да струва колкото хубав шоколад."
Много хора посягат към покупката на нова дреха, защото им се струва красива или изгодна, дори за да се почувстват по-добре, допълни специалистката. Скоро след това обаче, тези потребители забравят покупката в гардероба или тя стига до контейнера за смет.
"Реално, колкото повече купуваме, толкова повече произвеждаме текстилни отпадъци. Всъщност ефектът се получава от това, че ние купуваме неефективно."
Факти:
Асадурова припомни, че преди да бъде сложена на закачалката, дрехата преминава през редица производствени, замърсяващи процеси. Друг съществен фактор и свързан с транспортирането на стоките.
"Много, много често дрехи купуваме импулсивно, точно както да кажем – шоколад. Но те не се дематериализират както шоколада, те оставят своя въглероден отпечатък, остават в природата. Психологическите процеси, свързани с покупката на дрехи, могат постепенно да ни завихрят в свръхконсуматорство, без да си даваме сметка. Всепризнато е, че жените са по чести купувачи на такива стоки – допълни експертът. – В тази индустрия е трудно да се въвеждат регулации. Много по-резултатно е да се работи отдолу нагоре – да се повлияе върху потребителските решения и навици. Нека се средоточим върху целта да увеличаваме живота на дрехата."
Чуйте разговора на Невена Николова.
Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...
Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...
Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..
Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа. Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..
Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..
Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..
СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..