Владимир Тодоров - от Холивуд до България

"Има хора, които вярват в плоската земя, има хора, които вярват в невероятни неща в живия живот, без Холивуд да им го предлага. Но понеже става въпрос за моята професия, тук е малко автобиографична книгата, все пак говорим за кино основно и това е една илюзорна представа за света в по-голямата си част, в този контекст е светът на илюзиите. Изобщо не съм мислел да става книга от това. Тези разкази се родиха по време на пандемията, когато ни заключиха и за една година бяхме в карантина. Работата спря, нямаше какво да се прави, седяхме по къщите си и ровехме в социалната мрежа. И аз започнах да ги пиша едно по едно като някакви автоиронични смешни неща и да ги пускам", сподели Тодоров.

Той добави, че тези истории са събрали аудитория, която е започнала да му внушава, че това нещо не бива да остане така, а трябва да се появи в книжна форма. Тодоров е решил, че трябва да намери връзка между ироничното и информативната част, която да подскаже неща от кухнята, които е видял.

"Къде се намираме ние в цялата тази каша? Аз понеже прекарвам вече втора година по-дълго време тук с надеждата да правя кино в България, това е описано на края на книгата - защо съм се върнал тук и какви са ми намеренията. И понеже малко или много този свят го изживях, изработих ги тези неща и то от всяко хубаво нещо най-хубавото омръзва. В един момент на възраст реших, че трябва да направя нещо друго, някакво по-авторско кино. И къде - естествено в България. И се сблъсквам тук с една среда, която е много враждебна, много токсична бих казал. Аз го очаквах, но не знаех до каква степен. Всъщност проблемите не са външни, а са вътрешни в гилдията, хората не се обичат и си пречат. Това нещо ме шокира и все още не мога да си го обясня", каза той.

И допълни, че една голяма част от хората, които правят кино не се интересуват от публиката си, те я игнорират тотално. Единствено ходят по фестивали, като смятат, че публиката е глупава и няма да ги разбере.

"Нерядко правят посредствени филми, като се оправдават, че те са артхаус и просто хората са тъпи да ги схванат. Хората не са глупави. Хората много добре знаят кое е добро и лошо, дори да не са образовани в тази посока. И мисля, че тук трябва да се работи много сериозно в посока да се спечели българската публика обратно в киносалоните за българско кино", заяви Тодоров. 

Той сподели, че филмът, който иска да направи е адаптация на автобиографичен роман на един човек от Созопол, който е бил крадец. Тодоров е кандидатствал в НФЦ, спечелил е субсидия и има надеждата, че лентата ще се осъществи.

Никога не се откъсвал духовно от България, артистът отбеляза, че компактността на София му допада повече, отколкото Лос Анджелис.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.