Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Криейтив бъз“ и ролята на държавата в творческо-креативната индустрия у нас

Стани Милев от студио за анимация и криейтив "Chase a cloud"

Стани Милев(вдясно)
Снимка: Радио София

Част от "Кошера" и неговата креативна същност е Стани Милев. Той е създателят на студио за анимация и криейтив Chase a cloud, което работи с утвърдени имена на световния пазар. Дългогодишният му опит е свързан със създаването на различни успешни и неуспешни бизнеси, той е дизайнер/аниматор/създател по натура.

Най са му на сърце собствените идеи за анимационни сериали, които разработват в студиото. Там може да си развихри въображението до безкрай…

Разкрива що е то "Криейтив бъз“.

“Криейтив бъз" е събитие, което се случва за втори път в рамките на инициативата „Тук-там Кошер“. Това е нашият собствен поток, който се занимава с креативната индустрия, която е много широко понятие и ние не можем да обхванем всичко, но полека добавяме нови неща. Това, което сме включили за тази година са анимация и видео игри, както и криейтър икономи - за хора, които създават собствено съдържание, имат си собствени публики, играят игри, водят предавания“.

Как вие помагате на тези хора реално да допринасят за българската икономика?

"Като представител на бизнеса доскоро смятах, че е по-добре държавата да не ни занимава, но в последните години започнах да променям мнението си. Смятам, че ние трябва да работим заедно с държавата, защото говорейки с хора от институциите разбирам, че те няма как да знаят от какво имаме нужда ние, защото тази индустрия се развива бързо, динамична е в световен план“, посочи Милев.

По думите му, на базата на наблюденията и опита на развити държави, нещата трябва да започнат да се променят и у нас.

„Там си имат политика на национално ниво за креативните индустрии, произвеждат огромни количества и изнасят интелектуална собственост – да напишеш книга, да измислиш някакво шоу, да продадеш тези права, да създаваш марки… те изнасят огромно количество труд навън, който има огромен потенциал“, подчерта Стани Милев.

Между 8 и 10 процента е приносът на креативно-творческата индустрия към цялата икономика, сочат анализи, а сферите на културата и изкуството са нещо основно и мащабно, и незаслужено омаловажавано.

„За мен това са индустрии с висока добавена стойност – това,  което създадеш има потенциал да донесе много добавена стойност“, бе категоричен той.

Как биха могли да се случват нещата в креативната индустрия занапред, за да са успешни? Чуйте разговора със Стани Милев в звуковия файл.


По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От виртуалната реалност до музикално вдъхновената инсталация

„Квартет за края на времето“ на Николай Константинов черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиeн – създадена в плен, но устремена към безвремие. Видео инсталации и скулптури от контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет: "Преди 35 години исках да..

публикувано на 22.06.25 в 11:40

Странстването между стиловете

Вили Стоянов за премиерата на концерта на Филип Павлов за тромбон: "Филип Павлов е доста креативен, имах удоволствието да свиря негово произведение за туба и тромбон. Изключително провокативен - живеещ в романтичното на музиката, там някъде се откриваме. Неговият Първи концерт бе задължителен за кандидатстване и сега Вторият ще се изпълни от мен,..

публикувано на 22.06.25 в 11:05

Опералия във Филхармонията

Флор Николова за акцентите в следващия сезон на Софийска филхармония: "Започваме на 11.9 със страхотна, любима програма - Чайковски - Първият концерт за пиано и Четвърта симфония. В календара присъстват много звезди, с удоволствие казвам името на Лиа Петрова, това мило момиче буквално порастна в Зала България и стигна до ББС Промс. Ще имаме и..

публикувано на 22.06.25 в 10:45
Бирария

Софийски разкази - старите питиепродавници

Бюфетът в Градската градина (5.8.1878) е със сигурност най-старата питиепродавница според архивите. По европейски посреща и забавлява посетителите си - недалеч от пресечката с ул."Аксаков". Бирарията "Дълбок зимник" е друго от любимите места на софиянци, още преди изграждането на "бирарията" си - носили са я от Княжево. Заедно с "България" (до Ариана) се..

публикувано на 21.06.25 в 16:00

Историята оживява - Старо Павлово

"Старо Павлово", брой единствен - разгръщаме страниците му и гледаме черно-белите снимки, запазили за поколенията очарованието на една отминала романтика с пътуването с "малкото" трамвайче до Бояна (всъщност - съвсем нормален трамвай, какъвто се движеше и по други линии). Специалният разказвач Иван Тодоров представя поредното си изследване върху..

публикувано на 21.06.25 в 15:00
Анна Малешевска

Адресите на любовта - Дупнишката Райна Княгиня и племенникът на Хаджи Димитър

Дупнишката Райна Княгиня в един и същи ден става знаменоска на чета, празнува сватбата си и остава вдовица. Анна Малешевска, дъщеря на македонски поборник, близък съратник на Гоце Делчев, член на ВМОРО, се залюбва с племенника на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, войвода на Кукушката чета. Тя ушива знамето по проект на бащата на Христо Смирненски,..

публикувано на 21.06.25 в 14:00

Пространство за въображение, движение, среща

Нестабилна земя : Какво значи да играем свободно, как може да изглежда едно пространство за игра и кой има право да го използва? Силвия Чернева и Любов Жеглова с някои от възможните отговори: "Не се случва често да намериш някой, на когото да не обясняваш дълго идеите си - така се срещнахме с Любов, и двете сме архитекти, дезертирали от професията..

публикувано на 21.06.25 в 11:33