През последните години, в световен мащаб, онкологичните заболявания започват да преобладават над сърдечно-съдовите, каза пред Радио София д-р Мариана Атанасова - началник на Отделение по медицинска онкология към Клиника по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоана“ – ИСУЛ.
„Туморите на дебелото черво, във всичките негови отдели, са сериозен проблем за цялата онкология в света. Първо – страшно много се „подмлади“ като време за първоначална изява. Свали се възрастовата граница, докато допреди 5-10 години ние се изненадвахме и се притеснявахме, когато дойде човек на около 50 години с карцином на дебелото черво, сега са почти ежедневие“, обясни д-р Атанасова.
По думите й, основен проблем се явява и забавянето и въвеждането на нови медикаменти за рак на дебелото черво.
„При дебелочревните нищо не се случва. Това е световен проблем, не е проблем само за нас“, посочи д-р Мариана Атанасова.
По нейни наблюдения, сериозен проблем се оказва смяната на начина на хранене на българите и микробиомите, с които дебелото черво е било свикнало. Това неминуемо допринася за заболяванията на този орган.
„Това може да бъде една от причините. Друга причина е промяната в сезонността си на хранене. Не се храним през лятото с летни храни, през зимата със зимни, което е било много характерно само допреди 30 години. В структурата на човека, промените не стават революционно. Когато става много рязко това нещо, явно, че се получават т.нар. мутации. Освен това вече храните са изключително химизирани. Друга причина са пестицидите, които се използват безразборно. Това са моите наблюдения“, каза д-р Мариана Атанасова.
Тя добави, че категорично е доказано, че в карцинома на дебелото черво има наследственост и генетично обременяване.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност