Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се разширява ли Депото за строителни отпадъци във "Враждебна"?

Това се питат разтревожени жителите на столичния квартал и живеят със затворени прозорци заради миризмите

Снимка: Йоана Георгиева

Планината Враждебна е най-младонагънатата в района на София, но все още не е достъпна за туристи.

Жителите на столичния квартал "Враждебна" се шегуват, че щом има организиран туризъм дори в Чернобил, защо да няма желаещи да посещават и тяхната планина?

В тези шеги обаче всеки усеща горчилката на жителите в околните райони. Защото за разлика от повечето планини, тази не е създадена от ендогенни сили, а от обикновените конски сили на множеството камиони, които години наред изхвърлят на едно и също място строителни, а и други отпадъци.

Историята показва, че преди 40-50 години на това място имало красиви поляни с полски цветя и много пеперуди. После дошли багерите и изкопали огромни дупки за добив на инертни материали и след като добили каквото имало за добиване, управниците решили да запълнят огромния ров с боклуци, създавайки депо за строителни отпадъци.

Дупката е запълнена, а оттогава боклукът расте все по-високо и по-високо.

Гледката е внушителна, но и ароматът е незабравим от процесите на гниене. И хората неслучайно са непримирими към условията, в които са принудени на живеят. Притесняват се и от замърсяване на подпочвените води.

"Не сме се примирили, но ефект от протестите няма. Това сметище се води за законно, но имам чувството, че до 10 години в този квартал няма да става за живот. Това, което мирише така, не е от строителни отпадъци", коментират жители пред БНР-Радио София.

Припомняме, че през 2015 г. заместник-кметът по екология на столицата Мария Бояджийска гръмко обяви, че сметището ще бъде превърнато в парк с атракциони.

Проектът за рекултивация на Депото за строителни отпадъци във "Враждебна" беше готов и публикуван на интернет страницата на депото. Предвиждаха се стена за катерене, детски площадки, параклис, открит лифт, воден парк и спортен риболов.

Именно мястото за спортен риболов, което съществува и в момента, се предвижда да бъде приобщено към и без това огромното сметище.

По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо: "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15