„Сътрудничеството е изключително важно, без него Антарктика нямаше въобще да бъде изучавана. Това е континентът с най-суровите условия. Животът е само по крайбрежието, покрай океана, въпреки че и той е доста негостоприемен“, каза пред Радио София проф. Христо Пимпирев.
Антарктика е континент по-голям от Европа. Около 10 000 души всяка година пристигат на него през лятото, когато температурата е между 0° и -20°. Зимата обаче остават само около 2000 души, които изучават континента, при температура до минус 89 градуса. При тези сурови условия сътрудничеството е от изключителна важност, посочи проф. Пимпирев и даде пример за добрата работа не само с испанските и френските изследователи, но и с всички други нации, които изучават Ледения континент.
„Французите изследват континента, когато нас ни е нямало на картата на света, ние сме били в пределите на Османската империя. Изключително съм щастлив, че имаме тези контакти с нашите френски полярни приятели. Те са изследвали както Антарктика така и Арктика и Гренландия. Това са полюсите на света, най-недостъпните места на Земята“, сподели проф. Христо Пимпирев.
Той разказа историята за френския капитан Шарко, който задоволил всичките си прищевки в Париж, решава с кораб да отиде в Антарктика. След като му омръзнало всички да го питат защо отива там, той кръстил кораба си „Pourquoi pas” (Защо не).
„Французите освен полюсите изследват и дълбините на океаните. Ние вече се включихме и сме на морската карта на света с нашия научно-изследователски кораб. Досега бяхме една вътрешноконтинентална държава. Каквото и да си говорим , Черно море е полу-езеро. Сега с кораба изследваме океана, животът е произлязал от океана. Той ще ни храни в бъдеще. Именно Антарктика и полярните ни изследвания доведоха ние да излезем от нашето полу-езеро“, посочи проф. Пимпирев.
Той добави, че предстоящото събитие във Френския културен институт е насочено към широката публика.
„Хората трябва да разберат, че това, което правим, не е да си задоволяваме научното любопитство. Това го правим за страната ни, за бъдещето. По този начин ние изследваме 1/10 част от нашата планета, прекосяваме океаните, включваме се в изследването на океаните. Една уважавана нация сме“, каза проф. Христо Пимпирев.
Той добави, че предстои експедиция, в която българските изследователи ще заведат на Антарктика първата гръцка експедиция. На българския кораб ще се качат и двама учени от Обединените арабски емирства и ще бъдат първите хора от Близкия изток, които ще стъпят на Антарктика.
България е една от уважаваните държави не само в Европа, но и в света като полярна нация, добави проф. Пимпирев. Страната ни е част от 29-те държави, наред с Япония, Китай, Русия, САЩ и всички големи европейски държави, които управляват Антарктика и взимат решенията за бъдещето на Ледения континент.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Български Антарктически институт и Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
Облачно