Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с , гл. редактор на Българска наука:
"Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса. Дезинформацията е свързана с ВЕИ, с климатичните промени. Реално псевдонауката е част от дезинформацията. Понякога се говори с научни факти за обяснение на ненаучни неща.
В Чехия, от министерствата на здравеопазването и на науката и образованието, заедно с академията на науките, са създадени центрове за информация за граждани и медии, където учени обясняват и помагат при писането на статии например. Това е идея, която може да сработи и тук, ресурсите ги има.
Социалните мрежи държат проблема с псевдонауката - в България ФБ е най-използван и създадените групи се променят, инструментите се ползват срещу нас. Например групата анти-КОВИД стана анти-Украйна. Липсва сериозно критично мислене. Най-лесно е да си задаваме повече въпроси - кой иска аз да знам това. Процесите са циклични.
Алгоритъмът снася повече и повече видеа по някаква тема, имаме допаминова зависимост от скролването. След 15 минути не се сещаме за повечето неща, които сме видели. Мрежите ни дават само това, в което вярваме.
В България се говори достоверно за наука, но е несъразмерно малко, в сравнение с псевдонауката - на 5 истински видеа отговарят 5000 с псевдонаука. Ще взимаме все по-лоши решения. За съжаление трагедиите, свързани с климатичните промени, са в самото си начало.
ИИ е по-скоро езиков модел, алгоритъмът решава какво да даде като информация. Но можем да се възползваме и да работим по-добре и по-бързо с ИИ. Вече на български може да поправя граматически грешки. Използваме научната база данни (над 10000 научни статии) за нашия чатбот. Отговорите на чатбота ще са свързани само с научни статии. Той е за всички наши абонати.
Псевдонауката няма да изчезне, но ни мотивира."

Борал Шен, изпълнителният директор на Асоциацията на музикалните продуценти (БАМП) представя резултатите от доклада за състоянието на българската музикална индустрия : "Това е първият доклад в такъв обем, мащаб, идея. Две години са минали от момента в който екипът намира екип, който да може да се справи - намирме го в лицето на Вирго Силама. Едната..
Китаристът Мирослав Иванов представя новото си инструментално парче "The Monk's Dance": "Това е музиката, с която не правя никакви компромиси, лични и преживяни хрумки и идеи, неща, които съм събирал през годините. Други са правени със сегашния ми квартет. Едно сладко фънки парче - успяхме да го запишем и снимаме, уловена е радостта, която..
В деня на падането на Берлинската стена говорим за свободата с един от нейните музикални изразители, Веселин Тодоров от група "Фактор", чийто двоен концертен албум излиза сега - цялата публика пее с тях "нямаме време да се погледнем честно в очи...": "Първият ми запис е от 1963 тук, в Радиото. Плочата на групата ни също бе записана тук, но издадена от..
Представяме новата книга на Здравко Петров "Още исторически маршрути: София": "Продължаваме идеята на първата книга за разпознаване историята чрез сградата. Но във втората откриваме нови истории, които не са били писани досега. Когато откриеш нов детайл в архивите или в стар вестник е най-вълнуващото, а в тази книга има доста такива находки. Доста..
Всеки път, когато отиваме от центъра до гарата, минаваме през Халите или се отбиваме в църквата "Света Неделя", вървим по столичния булевард "Мария Луиза", без да се замисляме за личността на първата ни княгиня след освобождението от турско робство. Тя живее само шест години в България, през които се опитва да научи повече за новата си..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев: "На 1..
Мобилното студио на Радиокафе е от фестивала "Мелба дизайн" - международен форум за графичен дизайн. Първи гости са Бояна Гяурова и Адрияна Андреева от студио "Комплект": "Участвам с изложба и разказвам за процесите в работата си в областта на промишления дизайн, имам собствено студио за мода. Очарован съм от връзките между усещания, материал,..