"Десет велики българолюбци" - непознати истории за чужденци, влюбени в България

“Дойде ми на ум, че не бива да ходим по улици, без да знаем чие име носят. Признавам си, не знаех, че Луи Айер е бил учител по физкултура. Картините на Феликс Каниц бяха сред първите неща, които ме накараха да се замисля, че има чужденци, които обичат България по-силно от нас българите. Някои от тях, като Луи Айер, си дават и живота за нея”, разказва журналистката и автор на книгата Милена Димитрова в предаването “Радиокафе”.

“Харесваше ми този жанр историческият очерк  за някой човек. За мен този очерк беше предизвикателство. Не може да седнеш да го напишеш толкова бързо като бланк на новините. Трябва да познаеш човека в детайли. Когато пишеш за някой човек трябва да познаваш всичко и да можеш да отгатнеш какъв е смисълът на неговия живот. С какво послание е дошъл на белия свят и дали си е изпълнил предназначението”, казва тя.

Авторката продължава да мисли за това как може да пламне и да се разгори до такава степен любовта към някоя друга страна. Понякога това се случва от състрадание, като Лейди Странгфорд ( лейди Емили Ан Странгфорд), която става свидетел на зверското потушаване на Априлското въстание и в нея се събужда нечувана благотворителност.

Различни са мотивите на всеки от почитателите на страната ни. Едни харесват природата ни, като Феликс Каниц, други се влюбват в археологията и богатата история на страната ни, или се влюбват в богатия ни фолклор и прекрасните народни песни,  като Мартин Кейник, който е откривателят на Валя Балканска. Той е бил 20-годишен танцьор, който е обикалял Турция, когато разбира за страната ни и идва тук, за да изучава нашите танци, но е завладян от цялата етнография на България.

“Именно патриотизмът и родолюбието е, което ни кара да бъдем по-критични, защото не искаме да приемем, че патриотизмът не е безкористна обич към Отечеството, той се превърна в нещо като легитимация, като партийна книжка, състезание как да влезеш по-първи в парламента. За мен това е кариерен патриотизъм. Във всички случаи не е безкористен”, коментира тя.        

Едно от най-известните имена в книгата е това на Мерсия Макдермот, която за съжаление, вече не е толкова разпознаваема, защото не се изучава в училище. 

“Най-голямото достойнство, е че тя познаваше и в световни биографии описа живота на нашите най-големи светила на националноосвободителните борби. Знаем за Левски, но след това тя писа за Гоце Делчев, за Яне Сандански - осветявайки великолепно Македонският въпрос така, както стоят нещата, без да можеш да я обориш. Тя познава селата и обиколила е там, където са ходили. Разбира се, накрая написа и за Димитър Благоев.    

В книгата е описана и историята на Хосе Пелисер - един от тримата военни кореспонденти, дошли да отразяват Руско-турската война. “Искаше ми се човешки да разкажа за тези хора, за всички препятствия, които е трябвало да преодоляват заради обичта поникнала към България и нас българите”, казва тя.

За Руско-турската война от 1876-78 г. е имало общо около 10 военни кореспонденти. Много трудно Руската армия е акредитирала военни кореспонденти, защото са се страхували от шпиони, затова те са имали само 6 кореспондента.

Другите кореспонденти са пристигнали в страната ни заради любопитството на целия свят към случващото се тук, на Балканите. По това време светът се е събуждал към новите открития и непознатите земи. Целият испаноговорящ свят е искал да научи повече за тези нови земи. В книгата са представени само трима от тези военни кореспонденти.

Чуйте целият разговор на Лили Големинова с Милена Димитрова в звуковия файл.