5
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”:
Началото е за Светлана Мухова - изследовател, автор на книги и научни публикации, магистър по богословие и история. В момента Светлана довършва работата си по новооткритите османски данъчни регистри за Копривщица (известни, като нюфюс и теметтуат дефтери) от 30-те и 40-те години на XIX век. Нейният анализ предстои да бъде издаден под формата на книга до края на годината.
След това проследяваме периода на Любен Каравелов в Руската империя и влиянието на местните среди върху българския възрожденец. На това време е посветен докладът на доцент доктор Кристияна Симеонова от Института за български език при Българска академия на науките.
След 1869 година Каравелов се установява в Румъния, където започва своята активна издателска дейност. За публицистиката на изключителния българин на страниците на вестниците “Свобода” и “Независимост” научаваме от Валерия Йорданова и Ренета Константинова - библиограф - експерти от Регионална библиотека “Любен Каравелов” в Русе.
Ето и втората част:
Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с дейността на Любен Каравелов по издаването на списание “Знание”. В кратко време то се превръща в културен и обществен феномен на високото Възраждане у нас.
От доцент доктор Светла Атанасова от Регионален исторически музей град Велико Търново научаваме за новите щрихи към историята на типографията на Каравелов в старопрестолния град.
В поредицата “Историята оживява” ви предлагаме и един любопитен анализ. Това е коментар от доцент доктор Пламен Божинов от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките. Той изследва проблема за взаимодействието между култура, църква и революция в Българското Възраждане в научните трудове на именития историк професор Крумка Шарова.
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали