С 48% компаниите в страната остават най-големият дарител, следвани от фондациите с 33% от общия обем дарения. Бизнесът е направил дарения в размер на 66 345 572 лева, а средствата от фондациите възлизат на 45 176 137 лева. Даренията от физически лица са на стойност 26 052 632 лева, което е ръст от 40% в сравнение с 2022 г.
Дарените средства през 2023 г. бележат ръст, без да са били налице големи кризи в страната, които да провокират отражение в обществото, каза пред Радио София Теодора Бакърджиева – изпълнителен директор на БДФ.
"Това за нас е по-добрата новина – виждаме, че и компании, и индивидуални дарители разпознават дарителството като естествен начин да се участва в реализирането на важни за обществото ни каузи", посочи Бакърджиева.
"Образование и наука", "Социална подкрепа" и "Развитие на местни общности" са сред най-предпочитаните каузи за подкрепа от компаниите през 2023 г. Данните сочат, че намалява дарителският интерес към сферата "Здравеопазване", за разлика от подкрепата за каузи, свързани с правата на човека.
Като приоритетни сфери на дарителство от страна на фондациите се открояват "Социална подкрепа" и "Детско и младежко развитие", както и "Образование и наука".
При физическите лица се открояват даренията свързани с желанието да се помогне на конкретна кауза и нужда. Подкрепят се основно социални и здравни каузи, обясни Теодора Бакърджиева.
"Т.е. предоставяме подкрепа на хора, семейства, деца, възрастни в нужда, в риск от бедност или такива, които имат нужда от подкрепа за скъпоструващо лечение или рехабилитация. Това в годините се запазва като тенденция", каза изпълнителният директор на Българския дарителски форум.
Тя добави, че от статистиката става ясно, че всеки втори българин избира да дарява поне веднъж в годината.
"Дарява финансови средства, материални дарения или талант, време, труд. Това, което ни прави все по-често впечатление е, че хората избират да даряват повече от веднъж годишно малки суми, особено за каузи, които ги чувстват близки, силно ги вълнуват, свързани с друга човешка съдба", посочи Теодора Бакърджиева.
По думите й, българите сме солидарни и все по-голяма част разпознават дарителството като възможност да подкрепят и съучастват за случването на някаква значима промяна.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..