Какви рискове крие приемането на Закона за несъстоятелност на физически лица?

Проектът беше приет на първо четене в 49-ото Народно събрание, но с много критики и уговорката, че преди второто четене ще трябва да бъдат направени сериозни корекции.

Всеки, който има задължения към кредитни институции в размер на над 10 минимални работни заплати да може да входира в съда молба за обявяване в несъстоятелност. Това е едно от най-сериозните притеснения на Асоциацията за управление на вземанията, именно начинът, по който се обявява несъстоятелност, коментира пред Радио София Лилия Димитрова - председател на Асоциацията.

„Смятаме, че това е твърде нисък праг, необосновано нисък праг, имайки предвид, че средният размер на потребителските кредити в България е между 10 000 и 15 000 лева, то всеки би могъл да обяви частен фалит, ако не може да обслужва кредитите си в рамките на 6 месеца“, обясни Димитрова.

По думите й е необходимо обществено обсъждане по темата, така че да се стигне до консенсус.

„Имаме притеснения това, което ще се случи с недобросъвестните длъжници – те се укриват. За частните съдия изпълнители става все по-трудно да ги намират и да им налагат изпълнителни мерки“, посочи Лилия Димитрова.

Според нея последствията за обявяване на несъстоятелност в момента са много ниски.

„Повечето ни опасения са свързани с начина, по който се обявява частен фалит и ограниченията, което това би донесло след като това се случи. В момента последствията са много ниски, хората не могат да управляват дружества след като обявят частен фалит, нещо, което в световната практика не е точно така“, каза Лилия Димитрова.

Към момента в страната се наблюдават рекордно ниски нива на необслужваните кредити в търговските банки - 1,9%.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.